На 22 май ще бъде открит обновеният музей в Априлци, като експозицията ще се помещава в сградата на читалище „Светлина – 1894 г.“ в кв. Ново село. Това съобщи кметът на общината инж. Тихомир Кукенски. Източник на информацията е БТА.
В изложбеното пространство ще бъдат представени експонати, свързани с миналото на Априлци, сред които и оригинален печат на Първи революционен окръг на Българския централен революционен комитет. По данни на кмета печатът е дарен от Лили Гунева и е преминал експертен анализ в Националния исторически музей, който е потвърдил автентичността му.
В обновяването на тематичната експозиция, посветена на въстанието в Новоселската котловина, се е включил и екипът на троянския Музей на занаятите, посочиха от институцията. Директорът Елеонора Авджиева припомни, че още през 1976 г., по повод 100-годишнината от Априлското въстание, специалисти на музея – сред които Ганко Цанов – в партньорство с художника Иван Пеевски и тогавашния екип са участвали в създаването на експозицията в Априлци. По думите ѝ подробна документация не е запазена, но съществува кратка публикация във вестници от периода, която свидетелства за прякото участие на музея.
Новоселското въстание, определяно като част от епилога на Априлското въстание, избухва на 2 май 1876 г. с обявяването на Новоселската република и е потушено девет дни по-късно. Според припомненото в информацията стотици местни жители са убити, загиват монахините и свещениците от Новоселския манастир „Света Троица“, изпепелени са над 700 сгради, а при боевете загива и войводата Цанко Дюстабанов, дошъл на помощ с Габровската чета. Значителна част от оцелялото население се изселва.
Сред участниците в обновяването е и музейният уредник д-р Десислава Вутова, която от години изследва въстанието в Новоселската котловина. Тя представи накратко първоначалната експозиция от 1976 г. и работата по актуализирането ѝ през последната година.
Експозицията от 1976 г., озаглавена „Априлското въстание в Новоселската котловина“, включва материали за заселването в района, родословия на рода Марангозови, сведения за занаятите, възрожденското училище и църковния живот, както и снимки, макети на къщи и на новоселската чаршия. Показани са още фотографии на дейци от революционните комитети, както и знамето на „Манастирските братя“. Акцент е панорама с изглед към връх Марагидик, „черешово топче“ и списък с имената на загиналите във въстанието, допълнени от черно-бели репродукции на творби на Иван Пеевски, Цвятко Дочев, Бочо Донев, Теофан Сокеров и Борис Данков, както и календар на деветдневната Старопланинска епопея.
Сред експонатите са и приписки в псалтира от село Скандалото, камък с надпис, съхраняван в Регионалния исторически музей в Ловеч, както и мемориален надпис от врата, експонирана в Етнографския музей на открито „Етър“. Включени са също книги и вестници по темата, както и информация за паметни места и паметници.
Подготовката за обновяването е започнала през 2024 г. по инициатива на председателя на Национално дружество „Традиция“ Христо Калистерски във връзка с предстоящото отбелязване на 150-годишнината от въстанието. Идеята е съществуващата експозиция да бъде надградена с нова информация, снимков и графичен материал.
В обновеното пространство са обособени три основни тематични ядра: предпоставките Ново село да се превърне в център на въстанието, дейността на Новоселския революционен комитет и участниците в събитията, както и отзвукът след разгрома. В първата част се проследяват географските и обществените фактори, развитието на занаятите и дарителството към местните църкви, като са включени и две икони на зографа Станислав Доспевски, съхранявани в Община Априлци, едната с ктиторски надпис на кожухарския еснаф.
Втората тема акцентира върху създаването и дейността на революционния комитет, като са използвани и експертни данни от Националния музей „Васил Левски“ в Карлово за уточняване на информацията за пребиваванията на Апостола. Представена е подготовката за въстанието през 1876 г. – доставката на барут, снабдяването с оръжие и изработването на „черешови топчета“ от местни майстори. Сред новите елементи са поименни биографии на участници във въстанието и членове на комитета, както и детайли като надпис с името на Павли Венков върху църквата „Св. Архангел Михаил“ в село Скандалото.
Макар фокусът да е върху Ново село, експозицията включва и личности от съседни селища, сред които дядо Фильо Радев от Кръвеник и учителят Никола Дабев, като финалната част е посветена на последиците и общественото отражение на събитията.
