Изложбата „Оръжието на въстанието“, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, може да бъде разгледана от днес в Музея на занаятите в Троян. Информацията е на БТА.
В експозицията са представени 20 реставрирани кремъчни пушки от личната колекция на Борислав Узунов и други колекционери. Всички експонати са реставрирани лично от Узунов и датират от края на XVIII и началото на XIX век.
Показаните образци проследяват развитието на двата най-важни оръжейни центъра за периода – Сливен и Габрово. Посетителите могат да видят 11 сливенски бойлии, четири сливенски и пет габровски шишанета – оръжия, широко използвани в българското националноосвободително движение, чийто най-мащабен израз е въстанието от 1876 г.
Изложбата е допълнена с информационни табла с технически данни за оръжията, използвани от въстаниците, за запасите на Троянския революционен комитет, както и за историята на тюфекчийството – занаята, свързан с изработката на пушки и други огнестрелни средства.
В интервю за БТА Борислав Узунов посочва, че за него реставрацията е не само занаят, но и форма на изкуство, която трябва да бъде споделяна с публиката. Той разказва, че участва в различни събития, възстановки и събори в страната, където показва най-добре изработените образци, за да могат хората да видят, че подобни оръжия са съществували и реално са били използвани.
По думите му при реставрацията се следват строго традиционните техники, като целта е предметите да бъдат възстановени „едно към едно“, без „свободно творчество“. Узунов подчертава още, че експонатите са придобити по законен път и са придружени от необходимата документация.
Той коментира, че колекционерите и музеите имат обща цел – опазването на културното наследство, и че подобни изложби помагат ценни предмети да бъдат показвани, вместо да остават скрити. В същото време отбелязва, че част от колекционерите се притесняват от законодателството и риска от изземване, което според него води до укриване на ценности.
По темата дали конкретните пушки са участвали във въстанието Узунов уточнява, че точни данни липсват, тъй като в миналото подобни оръжия са били забранявани, укривани и често изнасяни в чужбина. Днес обаче се наблюдава обратна тенденция – част от тях се връщат в България чрез международни търгове.
Според Узунов цените на подобни експонати варират значително – от около 500–600 евро до 5–10 хиляди евро, в зависимост от състоянието и интереса, като в търговете участват и международни музеи с по-големи финансови възможности. Той допълва, че у нас има сериозен интерес към колекционерството, но често е ограничен от финансовите ресурси.
За подбора на експонатите Узунов отбелязва, че ако една пушка трябва да бъде наречена „българска“, това на първо място е сливенската бойлия, изработвана от високо ценени майстори и богато украсявана, както и по-семплото сливенско шишане, като основните центрове остават Сливен и Габрово.
Узунов разказва още, че не се е отказал от нито един реставрационен проект, а най-трудният експонат е изисквал около 440 часа работа и включва приблизително 45 000 декоративни елемента. Той посочва, че интересът му към тази област започва още в детството, а натрупаният опит идва най-вече от практиката и изучаването на автентични образци.
По професия Борислав Узунов е машинен инженер, а реставрацията определя като изцяло хоби – той не продава възстановените експонати и се занимава с това в свободното си време за лично удоволствие.
