Ден на информираност за симптомите и възможностите за лечение на болестта на Бехтерев ще се проведе на 25 април (събота) в Младежкия дом в Ловеч. Форумът се организира от Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев в партньорство с Община Ловеч, съобщават от общинската администрация. Източник на информацията е БТА.
Инициативата цели да повиши обществената осведоменост за често подценяваното автоимунно заболяване анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) и да насърчи ранната диагностика и активния начин на живот.
Организаторите посочват, че болестта на Бехтерев е хронично, мултисистемно възпалително заболяване, което засяга гръбначния стълб и ставите. Симптомите често започват постепенно и трудно се разпознават в ранните етапи – болки в гърба, сутрешна скованост и честа умора. Затова събитието е насочено не само към пациенти, но и към техни близки, както и към хора с трайни болки в гърба или ставите.
По време на срещата проф. Николай Николов, началник на Клиниката по ревматология в МБАЛ „Сърце и мозък“ в Плевен, ще изнесе лекция за заболяването, след която е предвидена дискусия. Физиотерапевтът и преподавател в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ – София, д-р Даниела Манова ще говори по темата как да поддържаме добра физическа форма, като е планирана и демонстрация.
Финалът на инициативата е предвиден под надслов „Не сте сами“ – свободна дискусия с въпроси и отговори за пациентите и техните семейства. В рамките на деня участниците ще могат да се срещнат с водещи специалисти, да получат информация за симптомите и лечението и да се консултират безплатно.
БТА припомня, че според проучване, предоставено от Българското сдружение на болните от болестта Бехтерев – Анкилозиращ спондилит (БСБББ-АС), заболяването остава недостатъчно разбрано и разпознавано, въпреки че засяга до един на 150 души в световен мащаб, или над 50 милиона души. Данните са цитирани от IMAS – глобално проучване сред пациенти, проведено сред над 5500 души в 27 държави. Участниците в IMAS съобщават, че средно чакат 7,4 години за поставяне на диагноза, като при жените забавянето е средно с две години по-голямо в сравнение с мъжете.
