През ноември тази година се навършват 155 години от рождението на композитора и педагог Панайот Пипков, който дава силен тласък на музикалния живот в Ловеч и в страната. Това съобщи историкът и бивш началник на Държавен архив – Ловеч Пенка Чернева по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „Българският светилник“. Източник на информацията е БТА.
Чернева припомни, че през есента на 1900 г. Пипков пристига в Ловеч като учител по музика в Ловчанското петокласно мъжко училище. С натрупана сериозна музикална подготовка в Италия и с високи изисквания към работата си, той бързо увлича местните граждани и ученици. Сред първите му стъпки са подбор на деца за училищния хор и създаването на ученически църковен хор при храма „Света Богородица“.
По думите ѝ Пипков поема и ръководството на нов градски камерен оркестър от 11 души, а впоследствие от състава оформя и струнен квартет. В Държавния архив – Ловеч са запазени документи, които допълват спомените за периода. От кореспонденция между Пипков и читалищното настоятелство от септември 1900 г. се потвърждава, че към оркестъра е бил съставен и любителски певчески хор, посочи Чернева.
Тя допълни, че в началото на учебната 1902 г. Пипков основава и ученически оркестър при местното петокласно мъжко училище „Йосиф I“. Година по-късно организира голям градски смесен хор – 70 мъже и 30 жени, който заедно с оркестъра изпълнява произведения и хорове от опери на Верди и Корсаков, както и негови песни и маршове.
Чернева акцентира, че Пипков учителства в Ловеч четири години, а през май 1901 г. в града композира „Химн на Кирил и Методий“ – химна на българската писменост и култура. Според разказа ѝ песента се ражда спонтанно по време на час по пеене, когато композиторът вижда ученик, вглъбен в стихотворението на Стоян Михайловски „Върви народе възродени“. Пипков написва нотите на дъската още преди края на часа, а учениците веднага запяват новата мелодия. В спомените си композиторът отбелязва и реакцията на директора Христо Бръмбаров, който изразява увереност, че химнът ще се пее във всички училища в страната.
През лятото на 1904 г. Пипков напуска учителската професия и постъпва на военна служба като капелмайстор на духовата музика на 34-ти пехотен Троянски полк. Чернева цитира спомен на неговия ученик Ненчо Рашев, според който Пипков успява да организира оркестър дори с инструменти, „невъзможни за употреба“, и да постигне впечатляващо звучене.
Историкът подчерта, че Ловеч „получава много“ от Пипков, който прекарва там едни от най-плодотворните си години. През 1901 г. той се жени за ловчалийката Надка (Натя) Стефанова – учителка и хористка в градския хор. В Ловеч се раждат двамата му сина – Христофор (1902) и Любомир (1904). Вдъхновен от природата и фолклора на региона, композиторът създава три книжки с училищни хорови песни, маршове и обработки на народни песни, както и мелодии за църковно пеене. По думите на Чернева именно училищните му песни, написани в Ловеч, го утвърждават като водещ творец в този жанр в ранния период на българската композиторска школа.
Пипков напуска Ловеч през 1906 г. и се установява в София, където работи като учител по пеене в Първа и Втора девическа гимназия, ръководи любителски хорове и оркестри и за известно време е редактор в списание „Театър и музика“. През 1924 г. музикално дружество „Кавал“ организира в Ловеч юбилейна вечер по случай 25 години от музикалната и композиторската му дейност, като изпълнява негови хорови песни и оперетата „Щурец и мравка“ и го обявява за почетен председател. През 1931 г. в София е отбелязан 60-годишният му юбилей, когато е награден с орден „Св. Александър“.
Чернева посочи още, че през 1940 г., в памет на починалата си съпруга Натя, Пипков дарява две хиляди лева за построяването на Музикален дом в Ловеч. До края на живота си той поддържа топли спомени и връзки с града, включително приятелство с ученика си Евстати Павлов. Панайот Пипков умира в София от сърдечен удар на 25 август 1942 г.
Според Чернева името му остава свързано с Ловеч и през следващите десетилетия, като най-ярък израз са възстановените през 1963 г. люлякови празници, които дават нова страница в музикалния летопис на града и продължават традиция от 30-те години на XX век. От 1965 г. Люляковите музикални тържества са обявени за събитие от национален мащаб, а от април 1968 г. носят името на Панайот Пипков, като организационният комитет е оглавен от проф. Любомир Пипков, със заместник-председател доц. Богомил Стършенов и член Филип Кутев.
