Музикалният живот в Ловеч има богата история, в която са оставили следа редица имена с национално значение, но наред с тях има и талантливи творци, чиито заслуги с времето са останали в сянка. Сред тях е роденият на 5 май 1906 г. в Ловеч оперен певец Банчо Банчевски. Това разказа историкът Пенка Чернева – дългогодишен директор на Държавен архив – Ловеч, по повод 120 години от рождението му. Източник на информацията е БТА.
По думите на Чернева, въпреки трудното детство на сирак, останал рано без баща, Банчевски и трите му сестри израстват жизнени деца под грижите на майка си. Още като малък Банци – както го наричат приятелите му – проявява силен интерес към музиката, не се разделя с флейтата си и участва в игрите и веселбите край Осъма и по хълма Стратеш.
Първата му сценична изява е още през 1919 г., когато изпълнява с успех роля в детската музикална пиеса „Болният учител“. През 1926 г. под музикалното ръководство на ловешкия музикален деец и педагог Евстати Павлов е поставена френската оперета „Селска чест“, в която роли получават младите певчески сили на града, сред които и Банчевски.
От 1927 г. той е студент в Държавната музикална академия в София, като по този начин прекъсва семейната традиция на военни офицери. В Дома за бедни студенти „Иван Гешов“ дели стая с бъдещия известен музикант Филип Кутев, а с приятеля си, цигуларя Васил Чернаев, често пътуват до Ловеч за концерти.
Артистичната му кариера започва веднага след дипломирането му през 1931 г., когато постъпва в Софийския музикален театър. Чернева посочи, че за кратко време Банчевски достига високо професионално равнище и работи с големи имена като Мими Балканска, Надя Ножарова, Асен Русков и Тинка Краева. Лиричният му баритон, сценичният маниер и характерът му го превръщат в любимец на публиката.
Върхов момент в кариерата му е 1941 г., когато Софийският музикален театър организира тържествен бенефис по повод 10 години артистична дейност. След изпълнението си пред музикалния елит в столицата той получава множество подаръци, цветя и държавното отличие орден „Александър Невски“, а приходите и даренията от събитието са предоставени, за да продължи специализацията си в чужбина.
От 1942 г. Банчевски заминава за Берлинската музикална академия, където по това време учат и други бъдещи водещи фигури в българската музика, сред които Парашкев Хаджиев и Панчо Владигеров, както и приятелят му Васил Чернаев. След усъвършенстване във вокално и сценично отношение той се утвърждава като оперетен певец и в Германия. По време на Втората световна война прекарва период в Швейцария, а от 1945 г. се установява в Париж.
Според Чернева, в Париж е приет добре в музикалните среди и успява да изгради дом и семейство, но мечтата му остава Америка. През 1951 г. заминава сам за САЩ, след като съпругата и дъщеря му не пожелават да го последват. Установява се в Ню Йорк, където първоначално работи различни професии, но не прекъсва връзката си с музиката. Приет е в руския хор на полковник Платов, а по-късно и в световноизвестния Хор на донските казаци под диригентството на Сергей Жаров, с който обикаля големи сцени по света, включително и в Япония. След пенсиониране получава скромна държавна пенсия, но продължава да работи като частен педагог по музика.
Жилището му в Ню Йорк е близо до Метрополитън опера и той става познат на редовните посетители като „мистър Банчевски“, докато за българските си приятели остава Банчо. Домът му е отворен за близки и познати от България, за която говори с възторг.
Животът му завършва трагично през 1988 г., разказа Чернева. На 23 януари, по време на спектакъл в Метрополитън опера, когато Гена Димитрова изпълнява ролята на лейди Макбет под диригентството на Владимир Гяуров, Банчевски е сред публиката и преживява силно успеха на българските артисти. На следващия ден американски медии съобщават за смъртта на 82-годишен редовен посетител на операта, паднал от височина от балкона. По-късно не става ясно дали е скочил или е паднал.
Чернева цитира и думи на съседи, споделени пред разследващи, според които Банчо Банчевски е бил „представител на последната генерация истински джентълмени“. По думите ѝ в съобщение на Дирекцията на операта след инцидента се посочва, че името му е записано в аналите на историята на Метрополитън опера. В спомените си за него неговият приятел Ненчо Апостоловски подчертава, че Банчевски не трябва да бъде забравян заради таланта, гласа и благородния си характер.
