Музикалният живот в Ловеч има дълбоки традиции и богата история, в която са оставили следа редица имена с национално значение. Наред с тях обаче има и талантливи творци, родени в града и изявявали се на престижни сцени по света, чиито заслуги с времето са останали встрани от обществената памет. Един от тях е оперният певец Банчо Банчевски, роден в Ловеч на 5 май 1906 г., посочи историкът Пенка Чернева, дългогодишен директор на Държавен архив – Ловеч, по повод 120 години от рождението му. Източник на информацията е БТА.
Чернева разказа, че Банчевски израства в трудни условия – рано остава без баща и заедно с трите си сестри е отгледан от майка си. Въпреки това детството му преминава с жизненост и оптимизъм, а интересът му към музиката се проявява още много рано. Сред приятелите си е известен като Банци и често е неразделен от флейтата си по време на игрите край река Осъм и хълма Стратеш.
Първата му сценична изява е през 1919 г., когато изпълнява роля в детската музикална пиеса „Болният учител“. През 1926 г. в Ловеч е поставена френската оперета „Селска чест“ под музикалното ръководство на известния местен педагог Евстати Павлов, като роли получават млади певчески надежди на града, сред които и Банчевски.
От 1927 г. той е студент в Държавната музикална академия в София, като избира пътя на музиката въпреки семейната традиция на военни офицери. В Дома за бедни студенти „Иван Гешов“ дели стая с бъдещия композитор и диригент Филип Кутев. Заедно с приятеля си – цигуларя Васил Чернаев, често се връща в Ловеч за концерти.
Артистичната му кариера започва непосредствено след дипломирането през 1931 г., когато постъпва в Софийския музикален театър. По думите на Чернева, за кратко време Банчевски постига високо сценично майсторство и работи с утвърдени имена като Мими Балканска, Надя Ножарова, Асен Русков и Тинка Краева. Лиричният му баритон, стилът му и темпераментът му го превръщат в любимец на публиката.
През 1941 г. Софийският музикален театър организира тържествен бенефис в негова чест по повод 10 години артистична дейност. След изявата си пред музикалния елит Банчевски получава подаръци и цветя, както и държавното отличие орден „Александър Невски“. Средствата от честването са предоставени на певеца с пожелание да продължи специализацията си в чужбина.
От 1942 г. Банчевски заминава за Берлинската музикална академия, където по това време учат и други български музиканти, сред които Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров и Васил Чернаев. След усъвършенстване във вокално и сценично отношение той бързо се утвърждава и в Германия като оперетен певец. През годините на Втората световна война прекарва период в Швейцария, а от 1945 г. се установява в Париж.
По-късно следва т.нар. „американска мечта“ – през 1951 г. Банчевски заминава сам за САЩ, тъй като съпругата и дъщеря му не желаят да го последват. Установява се в Ню Йорк, където първоначално работи различни професии, но не прекъсва връзката си с музиката. Става част от руския хор на полковник Платов, а след това и от световноизвестния Хор на донските казаци под диригентството на Сергей Жаров. С този състав обикаля големи сцени по света, включително и в Япония. След пенсионирането си получава скромна държавна пенсия, но продължава да работи като частен музикален педагог.
Жилището му в Ню Йорк е в близост до Метрополитън опера, където е добре познат на редовните посетители. За тях той е „мистър Банчевски“, а за българските си приятели остава просто Банчо. Домът му е отворен за близки и гости от България, за която, по думите на Чернева, говори с постоянен възторг.
Животът му завършва трагично през 1988 г. Историкът разказа, че на 23 януари, развълнуван от големия успех на български артисти на сцената на Метрополитън опера, Банчевски присъства на спектакъл, облечен в официален фрак сред хилядна публика. На следващия ден американската преса съобщава за смъртта на 82-годишен редовен посетител на операта, паднал от балкона. По-късно не става ясно дали е скочил или е паднал. При разговор със съседи разследващи чуват оценка за него като за човек от „последната генерация истински джентълмени“, предава Чернева.
По думите ѝ в съобщение на дирекцията на операта след инцидента се посочва, че Банчо Банчевски е записан в аналите на историята на Метрополитън опера. В спомени за него, публикувани в циклостилна брошура, неговият приятел Ненчо Апостоловски подчертава, че талантът и човешките качества на певеца не бива да бъдат забравяни.
