Съдия Антоанета Симеонова от Районен съд – Троян е спечелила дело за неимуществени вреди срещу издател на местен интернет сайт, след като три съдебни инстанции са приели, че срещу нея са били публикувани клеветнически и обидни материали, съобщиха от Окръжен съд – Ловеч. Източник на информацията е БТА.
С окончателен акт Върховният касационен съд е оставил в сила решенията на предходните инстанции, с които издателят на електронното издание е осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди. Първоинстанционното решение е постановено на 4 декември 2024 г. от Районния съд в Луковит и се отнася до 14 публикации, част от общо над 25 текста, публикувани през 2020 г. Решението е потвърдено на 29 септември 2025 г. от Окръжния съд в Плевен, а с определение от 20 април 2026 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване, с което спорът е приключил окончателно.
По данни по делото в периода от началото на 2020 г. до края на май същата година в сайта са излезли множество неподписани материали с обидни изрази, унизителни квалификации и твърдения за корупция по адрес на съдия Симеонова, като са били поставяни под съмнение и професионалните ѝ качества.
На 25 февруари 2020 г. Симеонова, заедно с още трима магистрати, станали обект на подобни публикации, е била изслушана от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. След изслушването Колегията е приела позиция, че публикациите представляват опит за въздействие върху независимостта на магистратите и преследват „опасни за държавността цели“, включително посегателство срещу личността и свободната воля на съдиите, уронване на репутацията им и подкопаване на доверието в съда.
За да опровергае изнесените твърдения, съдия Симеонова е поискала проверки от компетентните органи, които са установили, че тя не е извършила неправомерни действия. През 2023 г. тя е завела иск по Закона за задълженията и договорите срещу собственика и издател на сайта за част от публикациите, като е посочила, че неверните твърдения и клеветническите изявления са накърнили личното и професионалното ѝ достойнство, честта, авторитета и доброто ѝ име в обществото.
Съдът е уважил изцяло иска и е присъдил обезщетение от 15 000 лева, заедно със законната лихва от датата на последното увреждащо деяние, както и разноските по делото. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че публикациите не са били насочени към информиране на обществото по значим въпрос, а към злепоставяне на съдията, като причината е свързана с неудовлетворение на ответника от постановено от нея решение по конкретен спор.
В рамките на производството съдебните състави са счели за доказано, че текстовете съдържат клеветнически твърдения за корупция, опровергани в процеса, както и обидни и унизителни изрази, които не представляват защитена от закона критика. Ответникът е оспорил авторството с аргумента, че материалите не са подписани, но съдилищата са приели, че събраните косвени доказателства водят до еднозначен извод, че публикациите са дело на лице с инициали М. Д. – управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, което издава сайта.
ВКС е посочил, че въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с практиката на съда по сходни случаи и е оставил в сила въззивното решение.
