Тетевенският исторически музей съхранява знамена на Хвърковатата чета на Георги Бенковски, а паметта за героя от Априлското въстание и неговите сподвижници остава жива в Тетевенския край – мястото, където Бенковски намира смъртта си след предателство. Това разказа за БТА директорът на музея Цонка Петкова, която проследи как част от четническите знамена са попаднали в района, кой ги е открил и къде се пазят днес. Източник на информацията е БТА.
По думите на Петкова, след жестокото потушаване на Априлското въстание Бенковски и остатъкът от Хвърковатата чета планират да се отправят към Първи революционен окръг – Велико Търново, с надежда, че бунтът е успял и е обявена република. От връх Лисец Бенковски произнася известните си думи, виждайки опожарена Тракия: „В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее“, посочи директорът.
След едноседмично лутане из Стара планина при тежки условия – сняг и мъгла, и преследване от турски потери, четата достига Черновитския Балкан. Там срещат говедаря Нейо Крачунов, от когото научават, че са далеч от Велико Търново, въстанието не е успешно, няма обявена република, а в Тетевен се намира значителна турска войска, готова да започне издирване на четници в планината. В тази ситуация Бенковски взема решение да разпусне четата, като с него остават само Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца, които възнамеряват да търсят спасение в Троянския манастир.
Съдбата на разпуснатите четници е различна, уточни Петкова – едни тръгват обратно през планината към родните си места, други слизат и се предават на местната власт. Междувременно Бенковски изпраща Нейо Крачунов до Черни Вит да донесе храна и сведения, но той е заподозрян, че е говорил с четници, заловен и измъчван. За да не издаде никого, Крачунов се хвърля от мост, но е спасен от местни хора и доживява до Освобождението.
След като Крачунов не се връща, Бенковски и останалите му другари продължават сами. Те попадат на Нейо Николов – Брусненина, който ги приютява за една нощ, а след това ги предава. Бенковски е устроен в засада на мост на река Костина, застрелян е от жандармерията, а след това тялото му е обезглавено.
Именно в този контекст в Тетевенския край се оказват и част от знамената на Хвърковатата чета. Според разказа на Петкова, при разпускането ѝ четниците, които се предават, укриват оръжие и знамена. През есента на 1876 г. говедари в района откриват в хралупа на дърво няколко знамена, фишеклъци и барут, които си разделят. В един от открилите ги – Дочо Белов – остават три знамена, известни като номера 6, 9 и 4. По-късно те са предадени от сина му Марин Белов.
Знаме №6 се пази в Тетевенския исторически музей и е сред първите експонати на институцията. Знамената №9 и №4 са поставени през 1925 г. в училището в село Черни Вит. През 1956 г. знаме №4 е подарено на Копривщица – родното място на Бенковски – където се съхранява и до днес. Знаме №9 остава в Черни Вит до 2016 г., когато е предадено на Националния военно-исторически музей. Там се намират и знамена №3 и №8, които се виждат на снимка на Първия общински съвет в Тетевен, допълни Петкова.
Директорът на музея разказа и за друго знаме с необичайна съдба, съхранявано от местния първенец Мильо Табаков – син на Петко Милев–Страшния, касиер на местния революционен комитет. По думите ѝ това знаме е било в лошо състояние, подлепено е на картон и поставено в рамка. То е скъсано, а номерът му не се вижда; надписът „Свобода или смърт“ е разположен пред лъва, а знакът за номер е в горната част, но не може да бъде разчетен. Именно това е второто знаме, което се съхранява в Тетевенския исторически музей.
Петкова посочи, че преди около осем години са направени анализи на материала и цветовете, които показват сходство с тези на оригиналните знамена. Установено е обаче, че платът не може да бъде отделен от картона и съответно не подлежи на реставрация.
