Новоселският девически манастир „Св. Троица“ край квартал „Ново село“ в Априлци остава живо свидетелство за драматичните събития, белязали региона по време на Априлското въстание. Днес обителта посреща посетителите с просторен двор, овощни дървета и висока каменна ограда, зад която се открояват храмът „Св. Троица“, параклисът „Св. Иван Рилски“, както и жилищните и стопанските сгради.
Манастирът е обявен за паметник на културата и продължава да функционира като православен храм. Празникът на обителта се отбелязва на Петдесетница. За манастира в момента се грижи отец Теодор, който е игумен и ефимерий и работи за възстановяване на традицията на женското монашество. По думите му на практика това е единственото място в района, където редовно се отслужва света литургия – в неделни дни и на големи празници, което дава възможност на местните хора да участват в богослуженията и да се черкуват.
Отец Теодор разказва, че манастирът е основан през 1830 г. като семеен девически манастир. Първата игуменка е Сусана от Калоферския девически манастир, а в най-силните си години обителта е приютявала около 40 монахини. С течение на времето заможни семейства започнали да даряват земи и имоти, когато дъщерите им постъпвали като послушнички или монахини.
Историята на манастира е тясно свързана с Априлското въстание от 1876 г. Според разказа монахините, предвождани от игуменката, подпомагали въстаниците, като приготвяли храна и плетели чорапи и ръкавици за четниците. След потушаването на въстанието селищата Ново село, Видима, Острец и Зла река били опожарени, а манастирът – разрушен. В самия храм били убити игуменката Сусана Ц. Сомлева, няколко монахини, двама свещеници и манастирски служители, опитали се да защитят обителта.
Днес костите на новоселските мъченици се пазят в манастирската църква. През 2011 г. те са канонизирани от Българската православна църква заедно с жертвите от Батак, а паметта им се почита всяка година на 9 май. В храма се съхраняват черепите на седем монахини, една мирянка и двамата свещеници. Единият свещеник – отец Георги – е убит в манастира, а другият е загинал в местността Лъките при старата църква „Св. Параскева“, като според отец Теодор именно той е бил измъчван най-тежко.
Като символ на трагедията се откроява малкият параклис „Св. Иван Рилски“ – единствената запазена сграда след опожаряването, по чиято врата и днес личат следи от куршуми. В двора може да се види и много старо високо крушово дърво, за което се смята, че е съвременник на събитията от 1876 г.
След Освобождението манастирът е възстановен от местните жители с доброволен труд и дарения. Поради това, че цялото Ново село било опожарено и разграбено, възстановяването отнело 14 години, а през 1890 г. обителта била изградена наново. През този период монахините служели в оцелялото параклисче „Св. Иван Рилски“.
Отец Теодор припомня и приноса на руския офицер Сергей Илич, който украсява храма с три стенописа в полукръглите люнети. През 1936 г. троянски художествен колектив изписва в купола „Света Троица“ и 12-те апостоли, а в наоса – образи в цял ръст на български светци, сред които Св. св. Кирил и Методий и княз Борис I. Иконите са дело на Райчо Тихолов (1890 г.), а дърворезбата на дверите е изработена от новоселеца Никола Йонков Марангозов. Сред ценностите в храма е и иконата „Събор на Новоселските мъченици“, дарена от художника Владимир Аврамов, изобразяваща загиналите монахини и свещеници.
По думите на отец Теодор манастирът е възстановен върху старите основи и е запазил вида си от преди разрушението, като същият подход е следван и при вътрешната украса. В момента за първи път от 136 години се извършва реставрация на стенописите. Обителта разчита на ограничени собствени приходи и на дарители, които помагат за покриване на разходите по ремонта.
Последната монахиня в Новоселския манастир е починала през 1990 г., а след това, според разказа, на нейно място не дошли други, включително и заради последствията от гоненията срещу духовенството през комунистическия период. Отец Теодор изразява надежда, че в манастира отново ще се заселят монахини и ще бъде възроден духовният живот, макар да признава, че задачата е трудна заради недостига на духовници.
Селищата от Новоселската котловина са сред малкото в Северна България, които въстават през 1876 г. Новоселското въстание избухва на 2 май с обявяването на Новоселската република, но девет дни по-късно е потушено. Стотици местни жители загиват, над 700 сгради са опожарени, а значителна част от оцелелите се изселват. През 1976 г., по повод 100-годишнината от въстанието, е създаден град Априлци чрез обединението на селата Ново село, Острец, Видима и Зла река.
Източник на информацията: БТА.
