За ловчалийката Наталия Кушева розите са много повече от декоративни цветя – всяка от тях носи история, спомен или емоция. Само за три години градината ѝ се е превърнала в дом на над 150 сорта, подбрани не толкова заради външния им вид, колкото заради „душата“, която носят, разказва тя. Информацията е предоставена от БТА.
Началото на увлечението ѝ е поставено от покупка в интернет, която се оказва решаваща – поръчка на 50 рози наведнъж. След това колекцията започва да расте постепенно, с нови попълнения почти постоянно, като част от растенията Наталия и размножава. Така броят на розите в двора ѝ продължава да се увеличава, а самата тя вече познава характеристиките и нуждите на десетки сортове.
Първата засадена роза остава сред най-личните ѝ – английският сорт Lady of Shalott. Заедно с нея Наталия купува и „Цветелина Романтика“ – роза, чиято история силно я докосва. Сортът е създаден в памет на младо момиче, загинало заедно с бъдещия си съпруг при катастрофа край Луковит. По инициатива на майката на Цветелина френският производител „Мейланд“ дава нейното име на розата, а в Плевен е изградена и алея „Розите на Цвети“, посветена на спомена за нея.
Именно такива човешки истории са сред основните причини Наталия да търси „по-специални“ сортове. По думите ѝ розите са свързани с големи любови и истински чувства и носят не само красота, но и минало, което вдъхновява. В градината ѝ присъстват сортове на известни селекционери като „Дейвид Остин“, „Кордес“ и „Мейланд“, както и разновидности с произход още от XIX век.
Сред любимите ѝ е и старинният сорт Queen Elizabeth, широко разпространен в България. Макар да няма „впечатляваща“ световна история, за Наталия той е ценен заради личната връзка – напомня ѝ за баба ѝ, която също е отглеждала тази роза.
По-голямата част от растенията Наталия купува от специализирани онлайн магазини, като държи на качеството и предпочита патентовани сортове. Поръчвала е и от Германия. Тя подчертава, че цената не е водеща – по-важни са здравината на растенията и историята, която стои зад тях.
С времето критериите ѝ стават по-строги – освен красота и смисъл, тя търси устойчивост и добро здраве. Кушева отглежда розите щадящо и без химически препарати, като ги подхранва с минерални торове и ги подрязва през есента и пролетта. Според нея патентованите сортове се отличават с по-добра устойчивост към болести, а основните проблеми в градината идват най-вече от насекоми, които тя приема като естествена част от средата.
Наталия признава, че прекарва всяка свободна минута сред цветята, като грижата за тях е не просто занимание, а лично убежище и източник на спокойствие. Тя няма амбиция да достигне конкретен брой растения – независимо дали са 150 или повече, важното е розата да я „грабне“ с история и споделена любов.
Най-силно продължава да я вълнува „Цветелина Романтика“, а сред мечтите ѝ е да открие роза, която носи нейното име. По думите ѝ съществува сорт „Наталия“, но все още не е успяла да се сдобие с него.
Освен историята, за Кушева огромно значение има и ароматът. Тя описва различни ухания – от чай и мента до мед и смирна, като посочва, че най-ароматните рози в колекцията ѝ са на „Дейвид Остин“ и „Мейланд“. В градината ѝ има и сорт, определян като „царица на розите“ – макар първоначално да е отказвала да го купи заради липсата на аромат, в крайна сметка го избира и остава впечатлена от присъствието му сред останалите цветя.
За ловчалийката розите се превръщат в начин да съхранява спомени и да намира красота в малките неща, като всяко разцъфване за нея е „малко чудо“. По думите ѝ розите учат на търпение и грижа и напомнят, че красотата изисква време, светлина и любов – а в нейната градина всяка роза разказва собствена история.
