Ценни документи, свързани с живота и музикалната дейност на композитора Панайот Пипков, се съхраняват в Държавен архив – Ловеч. Това съобщи пред БТА началникът на институцията Павлина Петрова по повод 155-годишнината от рождението на композитора, която се отбелязва днес – 21 ноември.
Пипков прекарва в Ловеч пет години – от 1900 до 1905 г. Това е един от най-продуктивните периоди в живота му. В града той среща бъдещата си съпруга Натя Стефанова, за която се жени през 1901 г., а същата година се ражда и първородният им син Любомир Пипков, който по-късно също става известен композитор.
По думите на Петрова архивите, музеите и библиотеките пазят множество свидетелства за творческия път на Панайот Пипков. Най-голямата част от документите се намира в Централния държавен архив в София, където първите материали за композитора постъпват през 1953 г. като личен фонд. През 2019 г. внучката му Яна Пипкова – дъщеря на Любомир Пипков, дарява нова колекция. Двете постъпления обхващат периода от 1890 до 2001 г. и включват биографични материали, документи от творческата му дейност, нотни ръкописи, снимки и други свидетелства. Документи за Пипков се пазят и в Научния архив на Българската академия на науките.
В Държавен архив – Ловеч са съхранени няколко оригинални документа, които допълват сведенията за работата и живота на композитора и разкриват важни моменти от културната история на града. Сред тях са писма на Пипков, писани между 1900 и 1902 г. до читалище „Наука“. Кореспонденцията е свързана с представянето на музикални произведения, използването на инструменти и изработването на правила за отношенията между оркестъра и читалището. Писмата носят собственоръчния подпис на композитора.
Във фонда на ловешкия краевед и културен деец Ненчо Рашев е запазена снимка от 1903 г. на ученическия хор при Ловешкото мъжко училище „Йосиф I“, заедно с неговия ръководител Панайот Пипков. Друга фотография – от 1901 г., показва Ловчанския ученически църковен хор при храма „Св. Богородица“, дирижиран от композитора. Тя е дарена през 2021 г. от музиканта и диригент Михаил Радев. Във фонда „Българска фотография“ се съхранява и негатив на снимка на цигулковия оркестър в Ловеч, ръководен от Пипков.
Ненчо Рашев е предал на архива не само оригинални ръкописи на повече от 600 песни от Ловешкия край, но и исторически бележки за личности и събития в града. В спомените му е описано пристигането на Пипков в Ловеч през есента на 1900 г., когато той започва работа като учител по музика в новооткритото класно училище „Йосиф I“.
Една от първите задачи на младия преподавател била да създаде училищен хор. Това се оказало трудно, тъй като част от учениците напускали училището след четвърти клас. Въпреки това Пипков успял да събере певци и да изгради хор с добри изпълнители.
По това време Ловеч не разполагал с театрален салон. За културни прояви била използвана Меджидие джамия, но Пипков отказал да проведе концерт там и настоял да му бъде предоставена залата на тогавашния окръжен съд. Концертът се превърнал в значимо събитие за града.
На хористите били давани малки възнаграждения – между 60 и 80 стотинки за сопраните и алтите и по един сребърен лев за тенорите и басите. Учениците използвали парите за тетрадки и моливи, но често ги харчели и за боза и халва, става ясно от архивните свидетелства.
В часовете по музика учениците разучавали предимно произведения на самия Пипков. Той свирел на цигулка два от гласовете, а третия изпълнявал с пеене. При хубаво време провеждал занятията на открито, като сред предпочитаните му места за разходка били Белият и Черният паметник край града.
Най-известният момент от престоя му в Ловеч е създаването на музиката към стихотворението „Върви, народе възродени“ на Стоян Михайловски. В архива се пазят три спомена за написването на химна на българската просвета и култура.
Според разказа на самия Панайот Пипков на 9 май 1901 г., по време на час по пеене в трети клас на Ловешкото петокласно мъжко училище „Йосиф I“, той видял ученик да чете стихотворението, посветено на светите братя Кирил и Методий. Вдъхновен от текста, композиторът започнал да записва мелодията върху черната дъска. По негови думи това отнело не повече от 15 минути, а до края на часа учениците вече били научили песента.
След първото изпяване звънецът за междучасие не успял да прекъсне изпълнението. Учениците продължили да пеят, а учители и деца от съседните класове се събрали пред стаята, за да чуят новата песен. Директорът Христо Бръмбаров поздравил Пипков и поканил училищния хор да изпълни творбата на 11 май по време на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий. Тогава песента прозвучала публично за първи път, а само година по-късно вече била разпространена в много училища в страната.
Вторият спомен е на Цачо Сяров – ученик в класа и свидетел на създаването и първото изпяване на химна. Той е записан през 1966 г. от краеведа д-р Илия Еврев. Сяров потвърждава разказа на Пипков и посочва конкретната дата – 9 май 1901 г.
Третият спомен е на Ненчо Рашев, записан през 1960 г. Той представя различна версия, според която през 1901 г. Пипков е създал песента „Закриляй, творче мой, народа“, а музиката към стихотворението на Стоян Михайловски е написана през есента на 1903 г. по време на час в трети клас. Рашев се позовава на разказа на хориста Илия Христов Илиев.
Павлина Петрова отбелязва, че при използването на спомени като исторически източници трябва да се отчита дали разказвачът е пряк свидетел, колко време е минало от събитието и доколко паметта и личната гледна точка могат да повлияят на разказа. Официално приетата версия се основава на спомена на самия Панайот Пипков – че химнът е написан на 9 май 1901 г. и е изпълнен за първи път в Ловеч на 11 май същата година.
В знак на признателност Панайот Пипков и синът му Любомир Пипков са обявени посмъртно за почетни граждани на Ловеч през 2001 г.
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Той е представител на първото поколение български композитори и сред пионерите на професионалната музика у нас. Работи като диригент, учител, хормайстор и капелмайстор, ръководи хорове и оркестри и създава произведения за различни състави. Автор е на хорови и солови песни, клавирни пиеси, музика за театър, маршове, детски оперети и други творби. Сред най-популярните му произведения са „Върви, народе възродени“ по текст на Стоян Михайловски и „Сладкопойна чучулига“ по стихове на Цоньо Калчев.
Информацията е предоставена от БТА.

