„Музиката е вибрация във вселената, която по естествен и дълбок начин обединява хората“, каза пред БТА българският басист Трифон Димитров, който повече от 20 години развива кариерата си в Ню Йорк. Той признава, че не знае дали би могъл да живее без музика.
Първият авторски албум на музиканта вече е факт. Той носи заглавието *Forefathers* („Предци“) и е посветен на големите джаз басисти и на менторите, помогнали за професионалното му израстване. Проектът бе представен през лятото в Ню Йорк, а в последните дни – и в София и Пловдив. Тази вечер Димитров ще изнесе концерт в родния си Ловеч, заедно с пианиста Ангел Заберски и барабаниста Стоян Янкулов.
Любовта му към музиката започва, когато е на девет години. Без да се консултира предварително с родителите си, той отива при преподавателя по китара Стефан Тихов, който обучава негов съученик. Учителят забелязва таланта му и го приема в класа си. Така Димитров започва да изучава класическа китара.
В пети клас учителят по музика и диригент на Младежкия духов оркестър в Ловеч Тотко Рогашки го привлича като барабанист. Докато свири в оркестъра, Димитров постепенно проявява интерес към бас китарата. Само година по-късно, след като титулярният басист завършва училище, той заема неговото място. По същото време участва и в китарен оркестър, което му дава възможност още като ученик да се изявява в два състава.
Димитров си спомня, че тогава двата оркестъра са участвали в национални надсвирвания и фестивали, от които са се връщали с награди. Макар в Природо-математическата гимназия в Ловеч да учи химия и немски език и първоначално да планира висше образование по химия, музиката постепенно се превръща в основна посока за него.
Важен момент настъпва по време на час по музика, когато преподавателката Юлияна Близнакова разговаря с него за бъдещето му. Тя го насърчава да кандидатства в музикална академия, въпреки че не е завършил училище със специализиран музикален профил. По думите ѝ още тогава той се отличавал с изключително трудолюбие, постоянство и готовност да поставя музиката на първо място.
Близнакова разказва пред БТА, че Димитров дори се отказал от пътуване до Англия с духовия оркестър, защото предпочел да спести средства за китара, необходима му за кандидатстването в академията. Тя определя тази постъпка като доказателство за неговата целеустременост и отдаденост.
След обучението си в Музикалната академия Димитров заминава за Франкфурт, Германия, където в продължение на две години изучава джаз и усъвършенства уменията си на контрабас. По-късно музиката го отвежда в Ню Йорк.
Басистът казва, че не определя своя път като сбъдване на конкретна „американска мечта“. Той е искал да свири с големи музиканти и да се развива, като и до днес се стреми към постоянен професионален напредък.
През повече от две десетилетия в Ню Йорк Димитров се среща и работи с утвърдени имена в джаза, сред които Ранди Брекър, Джими Хийт, Т. С. Монк – син на Телониъс Монк, и Томи Кембъл. Особено важни за него са отношенията му с легендарните басисти Рон Картър и Бъстър Уилямс.
Димитров е учил около четири години при Рон Картър, а впоследствие двамата стават приятели и колеги. Картър дори отваря дома си за българския музикант, което води до създаването на басов дует, включен в албума *Forefathers*. С Бъстър Уилямс Димитров се запознава чрез свой колега, а по-късно двамата се срещат и в звукозаписно студио.
И двамата легендарни музиканти приемат поканата му да присъстват на премиерата на албума в Ню Йорк. Димитров разбира за присъствието им само минути преди началото на концерта.
По думите му подготовката на *Forefathers* е продължила около две години, макар идеята за албума да е възникнала по-рано. Проектът е замислен като почит към контрабасистите, които са изградили основите на джазовия жанр и са проправили пътя на следващите поколения музиканти.
След концертите в Ню Йорк, София и Пловдив Трифон Димитров ще представи албума си и в Ловеч – града, в който започва неговата връзка с музиката и китарата. Той отбелязва, че изявата у дома носи особено усещане, тъй като джазът и импровизацията зависят както от публиката, така и от партньорството между музикантите и емоцията на конкретния момент.
Информацията е на БТА.
