Представители на 17 държави и Сърбия обсъждат управлението на буковите гори на ЮНЕСКО в Троянско

Представители на 17 държави и Сърбия обсъждат управлението на буковите гори на ЮНЕСКО в Троянско

Представители на 17 държави партньори и на асоциирания член Сърбия участват в годишното заседание на Съвместния комитет за управление на серийния обект на ЮНЕСКО „Стари и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Срещата се провежда в село Орешак, община Троян, и на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Това съобщи БТА.

Във форума участват представители на Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Италия, Испания, Полша, Румъния, Северна Македония, Словакия, Словения, Украйна, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария, както и на Сърбия. Заседанието беше открито от министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова и кмета на Троян Донка Михайлова.

Основен акцент в дискусиите е управлението на серийния обект, който обхваща 93 компонента в 18 европейски държави. Това каза пред БТА Сергей Александров, старши експерт в Дирекция „Национален парк „Централен Балкан“.

Съвместният комитет е основният орган за управление на обекта, като създаването на такъв орган е изискване на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО. По думите на Александров мащабът на обекта и участието на държави от различни части на Европа са сред факторите, които определят неговата уникалност.

По време на срещата се обсъжда многогодишна стратегия за сътрудничество между страните. Документът включва мерки за популяризиране на обекта, действия срещу нарастващия риск от горски пожари и мониторинг на състоянието на горите. Целта е събираните данни от всички 93 компонента да бъдат съпоставими и да подпомагат периодичното докладване пред Комитета за световно наследство.

Стратегията се разглежда на няколко последователни заседания, като дискусиите по нея продължават и сега. Обсъжда се и възможността към обекта да бъдат добавени нови представителни букови гори от различни европейски държави. На следващото заседание, което ще се проведе в Швейцария, се очаква да бъде разгледан и гласуван кратък списък с потенциални нови компоненти.

Комитетът провежда две заседания годишно – едно онлайн и едно присъствено. През тази година България е домакин и на двете срещи, като онлайн заседанието се е състояло през април. Настоящият форум е десетият след второто разширяване на обекта през 2017 г., когато България се присъединява към него с буковите гори в резерватите на Национален парк „Централен Балкан“.

На заседанията държавите представят актуална информация за своите компоненти, включително за състоянието им, плановете за развитие и разширяване, както и за значими събития.

За българската част не се очакват промени в ангажиментите, посочи Александров. Компонентите в Национален парк „Централен Балкан“ са разположени в девет резервата, които се ползват с най-висока степен на защита според българското законодателство. Той подчерта, че опазването им се гарантира както от законовия и управленския статут, така и от работата на парковата дирекция, теренната охрана и експертния състав.

Директорът на постоянния секретариат на обекта Яна Микудова съобщи, че сред основните задачи на срещата е формулирането на обща визия за управлението на обекта през следващите няколко години. Обсъждат се също индикатори за мониторинг и методика за оценяване на предложенията за включване на нови компоненти в списъка на световното наследство.

Според Микудова оценката на състоянието на буковите гори трябва да се извършва от управленските екипи на отделните компоненти. Тя подчерта, че държавите следва да обменят опит и да си сътрудничат, вместо да се конкурират.

Особено важна е ролята на общините, които са първата институция, способна да представи на местните общности целите, възможностите и значението на обектите на световното наследство. Те допринасят и за популяризирането на районите, както и за комуникацията с туристи, ползватели на природни ресурси и собственици на земи.

Микудова отбеляза, че статутът на ЮНЕСКО не бива да се възприема като ограничение. По думите ѝ най-важна остава защитата и доброто управление на ценните букови гори, като същевременно хората трябва да могат да ги посещават и да се запознават с тях по отговорен и устойчив начин.