Музеят на занаятите в Троян стартира кампания в социалните си мрежи под надслов „Априлското въстание в колекцията на троянския музей“. Това съобщи на брифинг директорът на културната институция Елеонора Авджиева, информира БТА.
През април и май екипът на музея ще публикува текстове, фотографии, художествени творби, културни ценности и документи, които проследяват историята на Троянския край във времето на подготовката, избухването и погрома на Априлското въстание.
По думите на Авджиева, макар в самия Троян да не се развиват преки въстанически действия, историческите извори показват значима роля на региона в подготовката и усилията на местното население. В рамките на инициативата ще бъде разгледан периодът от гибелта на Васил Левски до разгрома на въстанието, с фокус върху събитията в Троянския край и въстанието в Новоселската котловина (Априлци).
Троян заема важно място и в развръзката на въстанието, тъй като в района са заловени част от апостолите на Четвърти революционен окръг, сред които Захари Стоянов, Тодор Каблешков и Найден Попстоянов. Част от тях са преминали през троянския кауш, описан в „Записки по българските въстания“, припомни директорът.
Допълнителна информация за събитията дават и проучванията на Иван Хаджийски, който през 30-те години на 20-и век събира свидетелства от участници в събитията и техни наследници.
В кампанията ще бъдат показани подбрани материали и произведения от фондовете на музея, сред които творби на Пенчо Балкански, Теофан Сокеров, Анастасия Панайотова, Григор Първев и други.
Основата на инициативата е тематико-експозиционна документация, изготвена през миналата година от музейните уредници д-р Десислава Вутова и Мария Минковска. Разработката е продължила близо година, била е съгласувана с компетентните институции и е рецензирана от проф. Вера Бонева, проф. Орлин Събев и проф. Пламен Митев.
Авджиева подчерта, че целта не е търсенето на „ефектна атракция“, тъй като темата засяга една от най-драматичните страници в българската история, отразена и в европейската преса. Тя посочи, че чрез публикациите на чуждестранни кореспонденти информацията за жестокостите достига до света и предизвиква силна обществена реакция, а днес музеят разчита чрез медиите историческата памет да достига до хората. По думите ѝ, макар подобни събития да не се случват в България, те продължават да съществуват по света, което прави усилията за съхраняване на паметта още по-важни.
