Информацията за вековните букови гори в Национален парк „Централен Балкан“ разкрива тяхната значимост като модел за научни изследвания върху развитието на биологичните съобщества. Експертът от парковата дирекция, Румяна Фичева, сподели пред БТА, че тези гори са съкровище от биологично разнообразие, където уникални видове като уралската улулица и полубеловратата мухоловка намират своето естествено обитание.
Буковите гори в резервата „Стенето“, част от 10-те български обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, бяха представени от Фичева и нейните колеги Радостина Пръвчева и Мирослав Кипров. Те отбелязаха значението на тези гори, които на своя територия съхраняват естествени процеси и дълговечни дървета на възраст над 500 години.
Резерватите в „Централен Балкан“, включително „Козя стена“ и „Соколна“, играят ключова роля в серийния обект на ЮНЕСКО „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“, който след последното му разширение през 2021 г. обхваща 94 компонента в 18 държави.
Фичева поясни, че тези гори се простират от 700 до 1700 метра надморска височина и обхващат сериозна част от площта на парка – около 60 процента. Специално буковите гори заемат 30,000 хектара и имат средна възраст от 135 години. „Централен Балкан“ е наречен „Царството на буковите гори“, благодарение на огромния ареал, който те обхващат.
Съгласно българското законодателство и статута на резерватните територии, опазването на горите е от най-висок приоритет. Дългосрочното им съхранение е гарантирано с план за управление, назначени служители за охрана и добро техническо обезпечение. Фичева подчерта, че има качествени експерти, които следят и извършват мониторинг на процесите в тези уникални гори.
По информация на БТА, вековните букови гори на „Централен Балкан“ са важен ресурс за образование и наука и предлагат възможност за обогатяване на знанията за биологичните съобщества и природното наследство на България.
