Традиционният обичай „Камилата“ ще бъде представен от самодейци на Народно читалище „Пробуда 1926 г.“ в село Йоглав, Ловеч, по случай Ивановден по стар стил. Събитието се очаква да привлече множество местни жители и гости на селото в събота, 18 януари, пред кметството, информира пред БТА секретарят на читалището Еленка Щерева.
Според локални предания и разкази, традицията на „Камилата“ в Йоглав е дълбоко вкоренена в миналото и се предава от поколение на поколение, запазвайки се до днес. Това е вид маскарадна игра – шеговит театрален спектакъл на открито, чиято основна идея е да донесе здраве, берекет, пари и много деца.
В свои ранни години, обичаят се е изпълнявал в домовете на празнуващите Ивановци, като постепенно е придобил по-светски характер и сега се провежда в центъра на селото, за да бъде достъпен за всички. Играта включва национални елементи, а участниците са облечени в кожуси, червени пояси, калпаци и навуща, танцувайки под звуците на българска народна музика.
„Камилата“ е създадена от дървена конструкция и плат, носена от двама души, а на нея е прикрепено кратунено човече на име Германчо, облечено в национална носия. Щерева обяснява, че тази уникална традиция е съхранена от предците и продължава да привлича интерес и днес.
Сценарият на обичая разказва за „Камилата“ и нейната „хилядна“ армия, които тръгват от измислената държава „Арабастан“, обикаляйки света, за да се прехранват с играта си. Традицията включва и различни персонажи като войници, баба, дядо, доктор, свещеник, музиканти, циганка и касиер, които добавят към забавната театрална постановка.
Първият домакин, който посреща „камилата“, е кметът на село Йоглав. След ритуала се извива голямо българско хоро, в което се включват малки и големи, а „камилата“ танцува в центъра. По-късно участниците продължават с шествие по улиците на селото и играят пред домовете на местните по тяхна покана.
Щерева допълва, че в ритуала участват младежи и малки деца, което помага за съхраняването на традицията. Тя подчертава, че хората от селото са свикнали с този обичай и го очакват с нетърпение, гордеейки се със своите корени и културно наследство.
