В Държавния архив в Ловеч се съхраняват три документа, които хвърлят светлина върху историята на написването на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени“. Това съобщи Павлина Петрова, началник отдел „Държавен архив“ – Ловеч, пред БТА.
Ключовият момент в тези документи е свързан със спомена на Панайот Пипков, който по време на час по пеене в Ловешкото петокласно мъжко училище „Йосиф I“ в 1901 г. се вдъхновява от стихотворението на Стоян Михайловски. Впечатлен от силата на стиховете, Пипков създава музиката за химна само за 15 минути и успява да научи учениците да пеят новата композиция в рамките на часа. Според Петрова, този спомен първоначално е публикуван в списание „Родна реч“ през 1942 г. и е в основата на общоприетата версия за създаването на химна.
Вторият спомен, записан през 1966 г. от д-р Илия Еврев, е на Цачо Сяров, ученик в класа, който потвърждава историята, добавяйки, че химнът е написан на 9 май 1901 г. Последният, единствено първоличен, спомен е на Ненчо Рашев, който поставя под съмнение годината на създаването на химна, твърдейки, че това е станало през есента на 1903 г.
Павлина Петрова подчертава значимостта на точността в спомените и отбелязва, че официалната версия се базира на сведенията на Панайот Пипков, според които химнът е изпълнен за първи път на 11 май 1901 г. на празника на светите братя Кирил и Методий.
В архива се пазят и други документи, свързани с Панайот Пипков, като писма до Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.” и снимки на хоровете, ръководени от него. В същия архив се съхранява и оригиналният акт за раждане на сина му, Любомир Пипков, от 1904 г., добави Петрова.
/ВБ/
