Актьорът Стоян Георгиев, наричан „живата енциклопедия на ловешкия театър“, ще бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ на 11 май, Деня на Ловеч. Решението за тази висока чест е взето единодушно от Общинския съвет.
В интервю за Българската телеграфна агенция (БТА), Георгиев споделя своето дълбоко свързано преживяване с театъра, сравнявайки актьорската роля с любовница, която „усети ли, че не я обичаш, те отблъсква“. Животът му е тясно свързан с театралното изкуство в Ловеч, тъй като е сред основателите на Драматичния театър в града през 1969 година. През 1994 г. той издава сборника „25 години Драматичен театър – Ловеч“, като на местната сцена е изиграл над 130 роли.
Актьорът разкрива и част от своя творчески процес, споделяйки, че никога не чете сценариите предварително, за да не се влюби предварително в роля, която може да не му бъде дадена. „Ние, актьорите, сме нещастни в това, че нас ни избират“, казва Георгиев. Той описва една малка роля в пиеса на Бранислав Нушич, която първоначално не е бил впечатлен, но впоследствие обикнал и изпълнил с удоволствие.
Роден през 1947 г. в Ловеч, Стоян Георгиев завършва образованието си в столичния Техникум по електротехника, а през 1973 г. се дипломира във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство“. Неговата кариера обхваща над 40 години, през които актьорът спечелва множество отличия и награди, включително златна значка на Съюза на артистите в България и други местни и национални отличия.
Георгиев също така е известен с провежданата си работа с ученически драматични състави и ръководи театрални кръжоци в различни градове, вдъхновявайки млади таланти. Той споделя, че младите хора винаги са му поддържали творческите амбиции с нови и интересни идеи.
Освен с театъра, Стоян Георгиев има и друга страст – филателията. Той е председател на Филателно дружество – Ловеч в периода 1977 – 2006 г. и получава отличия за своя принос в тази област.
В интервюто си за БТА, Георгиев откровено говори за дълбочината на актьорската професия, която му е помогнала да опознае себе си и да реализира своята вътрешна потребност чрез театъра.
