Приемната грижа не търси „съвършен човек“, а човек, който може да отвори сърцето, ума и дома си за дете в нужда, като ключови качества са отговорността и умението за работа в екип, а останалото се усвоява в обучение с продължителност около четири месеца. Това каза социалният работник и началник на областния екип по приемна грижа в Ловеч Боян Дочев. Екипът работи на територията на общините Ловеч, Троян и Тетевен и си партнира с 31 приемни семейства, съобщава БТА.
На 21 февруари от 10:00 часа в Туристическия информационен център в Троян екипът организира среща с цел да информира местната общност за приемната грижа и конкретните потребности на община Троян от нови приемни семейства. По думите на Дочев подобни събития са важни, защото показват, че приемната грижа е подкрепяна и „поддържана от всички институции“. Той посочи, че приемната грижа е дългосрочна алтернатива на институционалните грижи и цели осигуряването на стабилна и подкрепяща семейноподобна среда за деца, които не могат да живеят в биологичното си семейство.
Според Дочев в Троян в момента има нужда от две нови приемни семейства – едното за деца от нула до седем години, а другото за деца между три и 10 години. Той подчерта, че приемната грижа не е единствено задача на социалните работници, а изисква активен ангажимент и от цялото общество.
Децата, които се настаняват в приемна грижа, идват от различни семейни ситуации, включително случаи на насилие или липса на адекватна грижа, като всеки казус се разглежда индивидуално. Дочев отбеляза, че децата рядко пристигат „щастливи“ и често носят емоционален товар от преживяното, което превръща в сериозно предизвикателство задачата на приемните родители да помогнат за възстановяване на чувството за сигурност и нормалните емоции, характерни за детската възраст.
По думите му приемните родители са различни като мотивация – за едни това е социална кауза, за други личен избор – но общото между кандидатите е желанието да помогнат на дете в нужда. Като основни изисквания за приемни родители той посочи липса на осъждания, психично здраве и готовност за емоционалната и физическата отговорност, която поемат.
Кандидатите преминават специализирани обучения, организирани по групи според възрастта на децата, за които ще се грижат, като целта е да се надградят уменията им и да се подготвят за трудностите в ежедневната грижа. Приемните семейства получават финансова подкрепа и при необходимост – психологическа помощ. Въпреки това, според Дочев сред честите бариери остават страхът от непознатото, неувереността и недостатъчната информираност, както и разпространени митове – например, че хората стават приемни родители заради парите. Той отхвърли тази теза, като подчерта, че приемното родителство е „работа 24/7“, без отпуск и почивка, и изисква силна емоционална отдаденост.
Дочев посочи още, че изтощението и трудните моменти не са изключение, а раздялата с дете, за което семейството се е грижило с години, е тежко емоционално изпитание. Въпреки това той призова приемните родители да не се отказват и да продължат да помагат на други деца.
Като възможни промени за подобряване на системата Дочев открои нуждата от постоянен трудов договор за приемните родители, по-чести международни обмени на опит и по-добри възможности за обучение и подготовка на бъдещите приемни семейства, допълва БТА.
