Човешкият фактор е в основата на устойчивостта и авторитета на читалище „Наука – 1870 г.“ в Троян, смята секретарят на културната институция Станка Марешка. В навечерието на 1 март – Деня на самодееца – тя коментира, че когато има човек, на когото му се работи, резултатите идват естествено, защото зад всяка пълна зала и всяко събитие стои общност от отдадени хора. Информацията е на БТА.
По думите ѝ именно желанието, постоянството и личната отговорност превръщат читалището от административна структура в жив културен център. Марешка подчерта, че самодеецът е „сърцето“ на всяко читалище и докато има хора, които отделят време да пеят, играят, пишат и творят без да търсят заплащане, българската култура ще остава жива.
Читалището в Троян работи с 21,75 субсидирани щатни бройки, а заедно с ръководителите и преподавателите екипът е 27 души. Част от дейностите се реализират безвъзмездно от председатели на творчески формации и младежки клубове. Марешка посочи, че въпреки минималното заплащане в екипа не е имало ситуация, в която да се откажат от инициатива, като за тях празничните дни често са работни.
Като единствена голяма сцена в общината, читалище „Наука – 1870 г.“ организира ежеседмично концерти, спектакли и гостуващи представления. Секретарят отчете и ролята на местния бизнес, който подкрепя активния културен живот, както и присъствието на млади хора в залата, включително на завърнали се да работят в Троян.
Марешка разказа, че гостуващи театрални трупи често дават висока оценка за организацията и базата. Оборудването е осигурено чрез спечелени проекти с финансиране от Община Троян и посредством дарителски кампании, подкрепени от местния бизнес и гражданите.
Към читалището развиват дейност множество самодейни състави – певчески и танцови формации, театрален състав, школа по изобразително изкуство, детска музикална школа, дамски камерен хор, школа за народно пеене, литературен клуб и дружество на писателите. Библиотеката също е активен център, като по думите ѝ всички библиотекари са с професионална правоспособност – рядкост за страната.
Сред основните проблеми тя открои финансовите ограничения и недостатъчната държавна подкрепа, като уточни, че субсидията не покрива заплатите и осигуровките, а останалите инициативи се реализират със собствени усилия. Според Марешка липсва и ефективен контрол върху реалната дейност на читалищата, а механизмите за разпределение на средствата са остарели, поради което е необходима спешна промяна на Закона за народните читалища.
Въпреки трудностите тя е убедена, че читалищата са устойчива структура, оцеляла 170 години, но нуждаеща се от обновяване и баланс между традиция и модерност. Като важна посока Марешка посочи дигитализацията, за която обаче липсват целеви средства.
По думите ѝ най-силният двигател на самодейността е човешката потребност от общност и изява, а инициативите често идват от самите участници, докато ролята на ръководителите е да мотивират и вдъхновяват. В посланието си за Деня на самодееца Марешка определи самодейността не като хоби, а като мисия, която възпитава вкус, дисциплина, приятелство и любов към родното, и благодари на всички, които „с труда си доказват, че културата не оцелява – тя се създава всеки ден“.
