Художествените училища в България изграждат стабилна основа за развитие на бъдещите творци и осигуряват приемственост с висшето образование по изкуства. Това заяви в интервю Нина Иванова–Донковска, изпълняваща длъжността директор на Националното училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян, във връзка с взаимодействието между средното професионално образование и академичната подготовка в страната, предаде БТА.
Иванова–Донковска беше гост в Националния пресклуб на БТА в Троян по повод представянето на изданието на списание ЛИК „130 години висше образование по изобразително изкуство“. По думите ѝ художествените гимназии са среда, в която се откриват и развиват таланти, а завършващите ги младежи постъпват във висшите учебни заведения с много добра подготовка. Тя даде пример със специалности като „Художествена керамика“ и „Рекламна графика“, където учениците често започват обучението си в академиите от по-високо ниво спрямо кандидати без профилирана художествена подготовка.
Според директора тези училища са мястото, където се формират бъдещи художници и дизайнери, като предоставят силна професионална база. В същото време тя открои като дългогодишен проблем намаляването на часовете по специални предмети, който е бил обсъждан и на кръгла маса през 2025 г. с участието на всички училища по изкуствата в страната. По думите ѝ в момента има признаци за промяна, тъй като в разговори с представители на Министерството на културата и Министерството на образованието се наблюдава по-голяма готовност за подобряване на качеството на художественото обучение.
Иванова–Донковска подчерта, че редуцирането на специализираните часове се отразява негативно, но преподавателите успяват да компенсират с професионализъм, опит и творческа енергия, за да се запази нивото на подготовка.
Като възпитаник на Националната художествена академия тя отчете и промени в академичната среда през последните години. По думите ѝ днес в преподавателските екипи има повече млади и съвременни творци, което придава нова динамика и по-модерно звучене на обучението. Тя допълни, че Академията остава ключова среда за професионално и личностно израстване, където художникът надгражда знанията си и обменя опит с преподаватели и колеги.
В контекста на европейската конкуренция Иванова–Донковска посочи, че днешните млади хора са по-гъвкави и адаптивни заради постоянната си свързаност с медиите и информационната среда. Според нея това ги прави по-отворени към реализация и публична изява, а висшето образование следва да реагира по-бързо на динамичните промени и да бъде по-гъвкаво.
По повод годишнината от началото на висшето художествено образование в България тя определи юбилея като възможност едновременно за равносметка и за нов старт в диалога между поколенията творци. По думите ѝ младите могат да черпят от опита на по-възрастните, а да допринасят със своята енергия и смелост. Източник на информацията е БТА.
