Малката потребителска кошница е достигнала 59,48 евро през февруари, което е увеличение с 0,68 евро спрямо януари (1,2%) и ръст от 4,8% в сравнение с юни 2025 г. Данните бяха представени от заместник-директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ Виолета Иванова в рамките на наблюдението на цените за месеца. По думите ѝ темпът на поскъпване остава бавен и не излиза извън очакваните граници. Източник на новината е dnes.bg.
По-осезаемо поскъпване е отчетено при част от зеленчуците. Доматите са поскъпнали с 6,6% спрямо януари, а краставиците – със 7,3% за месец. В по-дълъг хоризонт цената на краставиците е нараснала със 73,7% спрямо юни 2025 г. Хлябът също продължава да поскъпва – с 1,4% спрямо януари и с 6,3% спрямо юни 2025 г. Иванова посочи още, че в малките търговски обекти се поддържат по-високи цени при плодовете и зеленчуците.
При минералната вода и кафето през февруари е отчетено задържане на цените спрямо януари, но сравнението с юни 2025 г. показва ръст от 10,9% при водата и увеличение от 43% при кафе еспресо в чаша.
При услугите има 0,8% увеличение на цената на платеното паркиране спрямо януари. Таксиметровите услуги са останали на нивата от последния месец, но от началото на годината са нараснали с 8,4% по дневна и 9,2% по нощна тарифа. Фризьорските услуги са поскъпнали с 0,6% спрямо януари.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обърна внимание на значителни разлики между цените на едро и на дребно, като посочи, че при част от стоките надценката от борсата до магазина достига около 70%. Той допълни, че кравето сирене и прясното мляко са на 125% от средното европейско ценово равнище, а при ориза и белия боб разликата между цените на едро и дребно надхвърля 60%. Според Димитров регионалните различия при някои стоки стигат до 20%, като даде примери за разлики в цените на сирене, охладено пиле, свински бут и яйца между отделни градове.
По темата за доходите Димитров заяви, че средната работна заплата има реален ръст от 23,3% за 2025 г. спрямо 2021 г., като увеличението в обществения сектор е 18,5%, а в частния – 23,5%. По думите му минималната работна заплата има реално нарастване от 30,9% в периода от 2021 г. до 2026 г.
Относно Консолидираната фискална програма за 2025 г. Димитров посочи, че общите приходи са над 86 млрд. лв., а разходите – над 92 млрд. лв. Според него собствените приходи на страната могат да покрият необходимите разходи за заплати, пенсии и текуща издръжка без капиталовите разходи, а заемите и средствата от ЕС са били насочени основно към капиталовата програма.
