Традиционни ритуали, фолклорни изпълнения и концерти очакват днес гостите на Цветница в Ловеч, с което продължава тридневната празнична програма в града, съобщава БТА.
В катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи Златоустова света литургия. След богослужението ще потегли традиционното празнично шествие към транспортния мост в кв. „Вароша“, където ще се проведе ритуалът по вода – кумичене.
По стара българска традиция девойки в народни носии ще пуснат венчета във водите на река Осъм. Момата, чието венче изплува първо, ще бъде обявена за кумичка на Цветница в Ловеч за 2026 година.
Празничната програма ще продължи на площад „Тодор Кирков“ с концерти на състави от Център за подкрепа на личностното развитие – Общински детски комплекс – Ловеч, Фолклорен танцов ансамбъл „Боримски огън“, Ивелина Колева, Народно читалище „Бяла Анаста – 2016“ и Арт-формация „Гайтани“. Вечерта на площад „Екзарх Йосиф Първи“ ще се изявят Клуб за народни хора „Хорце“ и състави към Народното читалище „Зорница 2010 – Нено Щрегарски“, а финалът на деня е концерт на Елица Тодорова и Живомир Атанасов.
През трите празнични дни близо 50 майстори занаятчии представят свои изделия и демонстрират различни занаяти.
Уредникът и етнограф в Регионалния исторически музей в Ловеч Силвия Вутева коментира пред БТА, че Цветница е сред най-почитаните празници в града още от 18-и век, когато паралелно с търговията се развива и занаятчийското производство. По думите ѝ майсторите са използвали празника като повод да предложат изделията си на гости от близките села и градове, а така църковният ден поставя началото и на панаир на занаятите, съхранен и до днес. Вутева подчерта, че празникът е както имен ден за носещите имена на цветя, така и събор на народните изкуства, в който творци от цялата област представят работите си.
Според етнографа през 80-те години на миналия век Цветница в Ловеч се утвърждава като тридневен празник, известен в миналото като „Чаршията на майсторите“ – продължение на занаятчийските работилници от покрития мост. Тогава целият Табашки площад (днес „Тодор Кирков“) се е изпълвал с малки дюкянчета, които са били миниатюрни павилиони за художествено изработени предмети.
Вутева отбелязва още, че уникалността на българската традиция е в преплитането на народните вярвания и обредни действия с православния календар. В народния календар Цветница е позната и като Връбница или Куклинден, като с кумиченето и лазаруването завършва цикълът на моминските пролетни игри.
Тя пояснява, че обредът кумичене в Ловешко се прави край река – девойките се събират и тръгват заедно към водата, където избират по-спокойно течение. Ритуалът може да се изпълнява с кукла (обреден хляб) или с венци от върба. При вариант с хляб всяка мома изрязва тънка кора и я пуска по реката, като девойката, чийто залък стигне най-далеч, се признава за кумица. По-често обаче обредът се прави с върбово венче. Според народните вярвания, след избора на кумица момите са защитени от зъл орис, а предстоящите женитби ще бъдат по любов. Привечер на мегдана отново се играе сключеното лазарско хоро, което показва връзката между Лазаруването и Връбница, допълва Вутева пред БТА.
