Красимир Гюлмезов: Всяка песен има своя съдба, турнето „За тебе бях дихание…“ стартира на 18 март в Троян с Плевенската филхармония

„Всяка песен има своя съдба и своя изпълнител“, каза композиторът Красимир Гюлмезов по повод предстоящото турне „За тебе бях дихание…“, което започва с концерт на 18 март в Троян. Информацията е на БТА.

Проектът ще събере на една сцена музиката на композиторите Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки, представена със съпровода на Плевенската филхармония. В програмата са включени нови симфонични аранжименти на популярни български песни, утвърдили се през годините като част от музикалната памет на няколко поколения.

Името на турнето е вдъхновено от две емблематични композиции – „За тебе бях“ по музика на Гюлмезов, позната най-вече в изпълнение на Лили Иванова, и „Дихание“ по музика на Лобошки, популярна чрез интерпретацията на Орлин Горанов.

Гюлмезов коментира, че според него всяка песен „си има съдба“ и ако е предопределено да бъде изпята от конкретен изпълнител, тя „ще отиде при него“, докато други певци няма да я усетят по същия начин.

Композиторът подчерта, че макар да работи предимно върху музиката, именно силният текст е това, което прави една песен устойчива във времето. По думите му музиката и изпълнителят са важни, но без добра текстова основа една песен трудно би оставила трайна следа. Той посочи, че композициите със силни текстове се запазват в репертоара на публиката десетилетия.

В интервюто си Гюлмезов отбеляза и че авторът често остава „невидимият герой“ зад песента, тъй като изпълнителят е нейното лице пред публиката, докато композиторът остава зад кулисите.

Той засегна и темата за влиянието на изкуствения интелект върху музикалното творчество, като посочи, че забелязва все по-активно използване на подобни технологии от колеги, които предлагат песни на изпълнители с помощта на AI.

Според Гюлмезов опитът и музикалното образование остават ключови за създаването на стойностна музика. Той добави, че с времето е намерил баланс между собственото си творческо усещане и очакванията на публиката.