Преди сто години Ловеч се утвърди като пример за силата на кооперативния дух и обществената солидарност, отбелязва Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч, в интервю за БТА. Според нея, през 1925 г., когато България се изправя пред икономически и политически предизвикателства, ловешката интелигенция и гражданите избират пътя на труд и взаимопомощ.
На първото общо събрание на кооперация „Българска захар“ в Плевен, директорът на Тютюневия синдикат в Ловеч, д-р Неделчев, определя инициативата като „най-грандиозното кооперативно дело в България“. Това вдъхновява група участници да посетят Ловеч, за да се запознаят с това икономическо чудо.
Посетителите са впечатлени от икономическите и социалните постижения в града, а в „Варненски Окръжен вестник“ от 1925 г. се публикува статията „Кооперативен Ловеч“, в която се възхваляват усилията на местните жители. Те успяват да постигнат забележителни резултати благодарение на силната си организираност и обществена активност.
В Ловеч, под ръководството на различни синдикати и кооперации, се осъществяват разнообразни проекти. Тютюневият синдикат събира близо 200 000 кг тютюн, докато Водният синдикат „Осъм“ създава хидроелектрическа централа, която скоро ще осигури електричество за града. Освен това, нараства индустриалният капацитет с изграждането на нови фабрики, а кооперациите разширяват своите дейности в областта на текстилната и винопроизводствената индустрия.
Петрова подчертава, че тези достижения са не само повод за гордост, но и за предупреждение – че успехите не са вечни, ако не бъдат устойчиво развивани. „Може би именно сега, век след този подем, е време отново да си припомним уроците на кооперативния Ловеч: че икономическото възраждане е възможно, когато хората работят заедно и когато се гради не само за настоящето, а и за бъдещите поколения“, призовава тя.
(Източник: БТА)