Впечатляващите семейни истории на известния български оперен певец Христо Бръмбаров бяха разкрити в интервю на Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” – Ловеч. Тя сподели пред БТА, че макар семейството му да се премества в Плевен скоро след неговото раждане през 1905 г., именно Ловеч остава градът, с който започва неговата история.
По думи на съпругата на Бръмбаров, Рени Бръмбарова, дядото на Христо бил прочут гайдар в село, където, когато починал, бил погребан с любимата си гайда. Гробът му обаче бил разровен на следващия ден, тъй като хора вярвали, че инструментът е вълшебен. В района наричали гайдарския инструмент „бръмбарило“, от което се е появила и фамилията на семейството.
Друг прадядо на Бръмбаров е бил активен в революционните борби, приютявайки Васил Левски. Когато турците го заловили, той поискал да играе ръченица като последно желание, което му спасило живота.
Петрова отбеляза, че Христо Бръмбаров открива ранно своето музикално призвание. Той е приет в Държавната музикална академия в София през 1927 г. и по-късно специализира в Италия. Дебютира в Софийската опера през сезон 1937-1938 г., бързо затвърждавайки се като водещ драматичен бас-баритон. Сред неговите най-запомнящи се роли са бог Вотан в „Рейнско злато“ и Холандецът в „Летящият холандец” на Вагнер.
Христо Бръмбаров е сред основателите на Плевенския оперен театър и негов пръв художествен ръководител. Като педагог той оставя значима следа, като обучава младите таланти с голяма отдаденост.
Бръмбаров умира в София на 12 юли 1974 г., но името му остава сред златните страници на българската култура, подчерта Петрова. Тя добави, че за Ловеч той е не само роден талант, но и символ на връзката между родния град и националната сцена, доказвайки, че духовното наследство на малките градове може да ражда големи личности. Информацията е предоставена от БТА.
