Актьорът Георги Грозев, част от трупата на Драматичен театър „Борис Луканов“ в Ловеч, сподели своята любов към театъра и уникалността на тази форма на изкуство в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА). Грозев, наскоро дебютирал като режисьор с моноспектакъла „Последният танц на Нижински“, разказа за личния си път към театъра и въздействието, което този свят има върху него.
Според Грозев, театърът представлява спасителен паралелен свят, в който актьорите имат възможност да изживеят десетки и понякога стотици животи, като така се изправят срещу собствените си страхове. „Животът на сцената понякога е по-истински от този в реалния свят“, отбеляза той.
Грозев, който също така преподава актьорско майсторство на деца и възрастни, вярва, че всеки от нас крие в себе си множество архетипи и роли. Той подчертава важността на катарзиса, който театърът може да предложи на зрителя, като го води през смях и сълзи.
Въпреки че първоначално възнамерява да следва кариера в строителството, съдбата насочва Грозев към театъра. Той завършва Театрален колеж „Любен Гройс“ и започва професионалната си кариера на сцената на врачанския театър. За него театърът е „горчиво-сладък“ и неповторим, действащ като „психологическа дрога“.
Грозев споделя, че педагогиката е откритие за него и че обучението на деца и възрастни му предоставя нов поглед върху собствената му работа. Той насърчава възпитаниците си да подхождат към театъра със смелост и доверие.
Освен успешния му дебют като режисьор, Георги Грозев е част и от музикалния винтидж спектакъл “Незабравимите” с участието на Ралица Ковачева-Бежан, където се представят популярни стари градски песни и шлагери от миналия век. Всички тези проекти допринасят за усещането му за театъра като значим и необходим елемент от живота му.
