Двудневно ателие в Музея на занаятите в Троян запознава деца и възрастни с пирографията – позната още като „рисуване с огън“, при която дървени предмети се декорират чрез обгаряне. Заниманията, които продължават и днес, се водят от дългогодишната майсторка Ценка Борисова, която показва всички етапи при изработването на пирографиран дървен сувенир – от подготовката на материала до финалните щрихи с нагорещения връх на инструмента. Източник на информацията е БТА.
Пирографията в България се утвърждава като характерно приложно изкуство, разпознаваемо и извън страната. Първоначално изделията са предимно в черно-бяла гама, а по-късно се появяват и оцветени варианти, често с мотиви от народното творчество, съобщи музейният уредник Даниела Банкова. Сред най-разпространените предмети са кутии за бижута, чинии, бъклици, буренца, дъски за хляб и други дървени изделия с битово и декоративно предназначение.
Технологичният процес изисква внимателна обработка на дървото, като най-често се използва липа. Моделът обикновено се разполага в центъра, а периферията се изработва ръчно. Важна предпоставка за качествен резултат е повърхността да бъде механично обработена и максимално гладка, независимо от вида дървесина.
Ключов етап е прехвърлянето на дизайна върху дървото. Това става чрез надупчени хартиени модели и изгорен липов прах, който се „напрашва“ през отворите с гумен печат, след което контурите се обгарят.
При създаването на пирографираните орнаменти в миналото се е работело с платинена игла и бензинов пирограф, а по-късно – с навлизането на електрификацията – се разпространяват електрическите уреди с различни приставки за по-фини детайли. Инструментът представлява горелка с връх, който при много висока температура прогаря дървесната повърхност, като за финални ефекти се използват и допълнителни накрайници с различни форми.
Ценка Борисова Николова започва да усвоява занаята още като дете в семейна среда. Традицията идва от майка ѝ Стояна Банкова Николова – сред първите жени, практикуващи „огнепис“ в село Орешак. По-късно Борисова продължава и развива занаята, като го предава и на следващото поколение. „На четири години съм била, когато съм започнала да слагам иглите, а после да се опитвам и да рисувам. Впоследствие се създават моделите за масово производство, които се дупчат“, разказа майсторът.
След 1964 г. тя работи в троянските кооперации ТПК „Мебел“ и ТПК „Родно изкуство“, създадена през 1948 г. с цел да обедини дребните занаятчии и да съхрани традициите. Въпреки условията на масово производство Борисова запазва стремежа към художествена стойност, автентичност и прецизност, а след закриването на кооперациите продължава самостоятелна работа. „Направо слагаш моделчето, пренасяш и работиш – 100, 200, 300 броя. Нормата беше 100 броя на ден. След това започва да се описва, слагат се игли, рисува се, тонира се с цветни боички, лакира се и се пуска на пазара“, допълни тя.
По думите ѝ в миналото пирографията е имала широк пазар и приложение. „Откриха цех за пирография в Троян, през който са минали много жени. Всяка година ходехме на мострен панаир в Пловдив, където хората заявяваха какво искат, а ние произвеждахме абсолютно всичко“, посочи Борисова.
Като допълнение към ателието, във фоайето на музея е подредена изложба с произведения на Ценка Борисова и нейното семейство в рамките на рубриката „Колекция на фокус“, която разширява представянето на занаята чрез готови образци.
Ателието се провежда в рамките на „Европейски дни на занаятите 2026“, които тази година са под мотото „Със сърце и душа“. Координатор на инициативата за България е Регионалното сдружение на общините „Централна Стара планина“, като в проявите участват Антоново, Габрово, Дряново, Елена, Севлиево, Тетевен, Троян и Трявна.
