Туберкулозата остава десетата водеща причина за смърт в света и е сред инфекциозните заболявания на първо място заедно с COVID-19, заяви в интервю д-р Цветомила Дудевска – управител на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Троян. Разговорът е по повод отбелязвания днес Световен ден за борба с туберкулозата. Информацията е на БТА.
По думите на д-р Дудевска последните официални данни за България са от 2024 г. и показват запазване на нивата на заболеваемост спрямо 2023 г. Показателят през 2024 г. е 13,7 на 100 000 души, а година по-рано – 13,5 на 100 000. Тя подчерта, че след 1998 г. у нас се наблюдава устойчива тенденция на спад – от 49,9 заболели на 100 000 население през 1998 г. до 13,7 на 100 000 през 2024 г.
В Ловешка област, която се обслужва от белодробната болница в Троян, заболеваемостта е под средната за страната – 10,8 на 100 000 души за 2025 г., като според специалиста това е свързано и с усилията на екипа в превенцията и профилактиката.
Въпреки по-ниската заболеваемост, смъртността от туберкулоза в областта остава сравнително висока – 13,95% от регистрираните случаи за 2025 г. Д-р Дудевска обясни, че най-често става дума за късно установени форми, при които пациентите са в тежко състояние, а възможностите на съвременната медицина вече са ограничени. Според нея късното откриване е сред основните причини за високата смъртност.
Като уязвими групи тя посочи хората, живеещи в бедност, както и недохранените. Сред допълнителните фактори специалистът открои тютюнопушенето и алкохолизма, а като рискови групи – пациентите с диабет, HIV, имунодефицитни състояния, онкологични заболявания и хората на биологична терапия. В риск могат да бъдат и деца, възрастни, мигранти, хора от държави с висока честота на заболяването, живеещи в пренаселени пространства и лоши битови условия, както и употребяващи наркотици.
По данни, цитирани от д-р Дудевска, в глобален мащаб през 2024 г. с туберкулоза са се разболели 10,7 млн. души. Тя отбеляза, че информираността сред населението се увеличава, особено при младите хора, които по-често търсят профилактични прегледи. В същото време симптомите са неспецифични – продължителна кашлица с храчки, отпадналост, субфебрилна температура и загуба на тегло – и често се приемат за прояви на други заболявания.
Специалистът коментира, че пандемията от COVID-19 е довела до спад в откриването на нови случаи през 2021–2022 г. заради затруднения достъп до медицинска помощ, а през 2023–2024 г. е последвал пик.
Сред сериозните предизвикателства при лечението д-р Дудевска посочи мултирезистентните форми на заболяването, които се разглеждат като глобална здравна заплаха заради по-висок риск от усложнения и смъртност, по-големи разходи и по-дълъг лечебен процес, както и необходимостта от комплексни грижи. По думите ѝ резистентната туберкулоза затруднява контрола на болестта и натоварва както пациентите и близките им, така и здравните системи.
Относно българската здравна система тя отбеляза, че има добре изградена мрежа от лечебни заведения, но в някои региони се усеща недостиг на специалисти – сред тях Северозападна и Югоизточна България. Според нея кадровите проблеми се задълбочават и от застаряването на специалистите и слабия интерес на младите лекари. Като пример за усилия за привличане на кадри тя посочи инициативите на болницата в Троян съвместно с общината, включително фонд за подпомагане на студенти и участие в научни прояви.
Д-р Дудевска заяви още, че финансирането на лечението на туберкулозата е недостатъчно, като плащанията за диагностика и лечение не са актуализирани от три години и не покриват реалните разходи. Тя допълни, че клиничните пътеки в пулмологията са сред най-ниско оценените, докато разходите за храна, консумативи и услуги са нараснали с 10–15%. Това, по думите ѝ, затруднява не само ежедневната работа, но и развитието на лечебните заведения, включително инвестициите в апаратура, персонал и обучение.
„Грижете се за здравето си и при симптоми търсете специалист“, призова тя, като напомни, че профилактиката, диагностиката и лечението на туберкулозата в България са безплатни независимо от здравноосигурителния статус. Към институциите специалистът отправи апел за по-добро финансиране на пневмофтизиатричните лечебни заведения, за да се гарантира устойчивост на системата и задържане на кадрите.
По темата за ваксинацията д-р Дудевска посочи, че БЦЖ ваксината предпазва основно децата от тежки форми, но ефективността ѝ при юноши и възрастни е ограничена. По думите ѝ в момента се разработват 15 нови ваксини с по-добри показатели.
Тя обърна внимание и на разпространението на инфекцията в световен мащаб, като посочи, че около 25% от населението на света е инфектирано с причинителя на туберкулозата, а приблизително 10% от тези хора развиват заболяване в следващите пет години. Специалистът подчерта значението на профилактичните прегледи за откриване на латентните форми и за предотвратяване на активното заболяване чрез превантивно лечение.
Д-р Цветомила Дудевска е управител на СБАЛББ в Троян, има образователна и научна степен „доктор“ по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“, специалист е по вътрешни болести и по обществено здраве и здравен мениджмънт, притежава и магистърска степен по публична администрация, както и допълнителни квалификации в областта на кардиореспираторната диагностика, спирометрията и диагностиката на туберкулозата.
