Ловешкият печат и издателските традиции са значима част от културното наследство на България. Това каза Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч, при представянето на новия брой на списание „ЛИК“, посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“ и развитието на печата в страната.
По думите ѝ четири кръгли годишнини по документален път показват приноса на Ловеч към националната културна история. Навършват се 140 години от появата на първия ловешки вестник „Мараза“, 125 години от началото на вестник „Стремление“ и 95 години от излизането на „Народен глас“. Трите издания вече не се публикуват, но остават свидетелство за богатата журналистическа традиция на града. Отбелязват се и 150 години от рождението на големия книгоиздател Христо Хаджиев, роден в Ловеч през 1876 г.
Ловешката печатна традиция започва още преди Освобождението чрез системата на спомоществувателството. Жителите на града не само активно са четели книги и периодични издания, но и са участвали като дарители в издаването на първите български печатни произведения.
Началото на местния печат е поставено през есента на 1886 г., когато излиза хумористичният вестник „Мараза“, създаден и редактиран от Михаил Векилски. Пет години по-рано, през 1881 г., учителят Стоян Пинтев купува печатна машина от Виена и открива първата градска скоропечатница.
На 10 май 1901 г. излиза първият брой на вестник „Стремление“. Негов издател и стопанин е Антон Широков, който определя основната му задача като обсъждане и решаване на въпроси от обществен характер. Под редакцията на Иван Бенишев и по-късно под издателството на Стефан Рясков изданието просъществува 43 години. Последният му брой излиза на 2 септември 1944 г., което го превръща в най-дълго издавания вестник в Ловеч и в един от най-продължително съществувалите вестници в България.
Страниците на „Стремление“ отразяват и промените в българския правопис, тъй като вестникът е печатан според правилата на три последователно действащи граматики – до 1919 г., до 1924 г. и след 1925 г.
Между двете световни войни местната журналистическа традиция е обогатена с появата на седмичника „Народен глас“. Той започва да излиза на 29 август 1931 г. под отговорната редакция на Иван Пъшков.
На национално ниво приносът на Ловеч към българската култура се свързва с дейността на книгоиздателя Христо Хаджиев. След като работи като учител в няколко ловешки села, през 1910 г. той поставя началото на списание „Детска радост“, което публикува и книги в помощ на учебния процес. На 14 май 1918 г. Хаджиев става съосновател и директор на акционерното дружество „Хемус“, като продължава да ръководи и списанието.
Благодарение на неговата издателска дейност са съхранени пълните събрани съчинения на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Христо Ботев, Георги Раковски и други видни български автори, посочи Светлана Петрова.
Пряко продължение на тази традиция е създаването на седемтомния сборник „Ловеч и Ловчанско“, издаден между 1929 и 1938 г. Инициативата възниква в София сред високообразованата ловешка интелигенция и членовете на „Ловчанската колония“. През 1923 г. езиковедът проф. Беньо Цонев призовава за написването на цялостна история на родния край. Година по-късно, на 17 април 1924 г., е свикано историческо събрание и е избран централен научен комитет с участието на учени като проф. Анастас Иширков и проф. Стефан Ватев.
На 24 април 1924 г. в Ловеч е учреден градски инициативен комитет, който започва набирането на средства. Чрез дарения, благотворителни вечери и лотарии е събран капитал от 340 хиляди лева. Авторите, редакторите и художниците работят безвъзмездно. До 1938 г. са издадени седем тома, включващи 158 научни статии и 453 илюстрации. Днес сборникът се определя като уникален енциклопедичен справочник за Ловеч и региона.
Регионалният печат и книгоиздаването изпълняват две важни документални функции, отбеляза Петрова. Местните вестници дават възможност за подробно проучване на събитията, общинското управление, образованието и читалищната дейност. В същото време дарителството на ловчалии и мащабната издателска работа на Христо Хаджиев показват, че градът е активен участник в изграждането на българската духовна и книжовна култура.
Източник на информацията е БТА.
