Археолози са установили останки от още една римска сграда в близост до крепостта „Состра“ край троянското село Ломец. По предварителни данни постройката вероятно е била крайпътна страноприемница или таберна – обект, обслужващ пътуващите по римските пътища.
Резултатите от геофизичното проучване, проведено в края на септември, бяха представени от проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей на брифинг за журналисти. В изследването са участвали специалисти от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и инженери. Финансирането е осигурено от Ротари клуб – Троян и Община Троян.
Проучването е имало за цел да установи дали в непосредствена близост до римската крепост са запазени останки от сгради. То е предприето след анализ на дрон снимки и теренни наблюдения, извършени след оран. Археолозите са използвали електросъпротивително картиране – метод, подходящ за откриване на плитко разположени каменни структури.
Изследвана е площ от 1600 квадратни метра. В нея е регистрирана североизточната част на сграда или по-голям комплекс. В североизточния му ъгъл ясно се очертава постройка с приблизително квадратна форма и размери около 10 на 10 метра. Източната ѝ външна стена продължава на юг още около 27 метра и излиза извън проучената площ. Каменните зидове са с дебелина между 50 и 80 сантиметра.
Според археолозите сградата може да бъде определена като таберна – обект, свързан с обслужването на пътниците по римските пътища. За разлика от преториума, който е предлагал по-висок стандарт на настаняване, таберната е обслужвала основно пътния трафик. Разглежда се и възможността постройката да е била крайпътна страноприемница.
Откритите структури се намират непосредствено до трасето на римския път, който преминава през източната крепостна стена на кастела „Состра“ и продължава на юг към римски мавзолей и малка крайпътна станция.
Това е третата сграда от подобен тип, установена в района на крепостта. По-рано са проучени северната половина на преториум, разположен на около 200 метра североизточно от кастела, както и таберна на приблизително 400 метра южно от него.
По керамиката, открита на повърхността, и по случайни находки от района археолозите предполагат, че сградата е била разрушена в средата на III век по време на готските нашествия. Те са засегнали и други крайпътни обекти по римския път между Ескус и Филипопол.
Източник на информацията е БТА.
