На 22 октомври се отбелязват 145 години от рождението на генерал-майор Анастас Ватев – офицер, военен разузнавач, изследовател и политическа фигура, останала неоправдано встрани от паметта за българската история на XX век. Това каза пред БТА Светлана Петрова, завеждаща отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч.
Роденият в Ловеч Ватев преминава през ключови събития от първата половина на миналия век. Военната му кариера включва участие в три войни, работа във военното разузнаване, научни изследвания в областта на военната география и кратък престой като министър на войната в навечерието на Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.
Анастас Ватев израства в Ловеч и завършва основното си образование в града. През 1898 г. постъпва във Военното училище в София, а в началото на 1903 г. получава първото си офицерско звание – подпоручик. Службата му започва като артилерийски офицер в Пловдив. През 1912 г. завършва Академията на италианския Генерален щаб в Торино.
Обучението в Италия оказва значително влияние върху професионалното му развитие. Благодарение на задълбочените си познания по топография и геополитика Ватев се утвърждава не само като командир, но и като военен теоретик и един от водещите специалисти по военна география в България.
През 20-те и 30-те години той подготвя трудовете „Записки по военна география. Кралство Гърция“ и „Записки по военна география. Кралство Югославия“, които се използват като помагала от Генералния щаб. Освен публикуваните изследвания Ватев оставя и 14 авторски ръкописа, съхранявани днес във Военноисторическата библиотека.
Военният му опит се утвърждава по време на Балканската война, когато като командир на артилерийска батарея участва в боевете при Люлебургаз и Гечкенли, а при Чаталджа е ранен. По време на Първата световна война служи като началник-щаб на бригади от Седма пехотна рилска дивизия.
Признание за аналитичните му способности е назначаването му за началник на Разузнавателната секция при Щаба на войската – длъжност, която заема от октомври 1917 г. до март 1920 г. Той ръководи военното разузнаване в особено тежък период – преди и след подписването на Ньойския договор, когато България е изправена пред сериозна политическа и военна криза, а армията е съкратена и демобилизирана.
След войните Ватев продължава да се издига във военната йерархия. През октомври 1930 г. е произведен в генерал-майор, а през 1931 г. е част от българската делегация на сесията на Обществото на народите в Женева. За заслугите си получава редица отличия, сред които орден „За храброст“, орден „Св. Александър“, орден „За военна заслуга“ и германския „Железен кръст“.
През 30-те години генералът оглавява Централното управление на Военния съюз. На 9 май 1934 г. е назначен за министър на войната в правителството на Никола Мушанов. Той обаче остава на поста само десет дни.
В навечерието на Деветнадесетомайския преврат от Ватев е поискано да извърши промени в Софийския гарнизон и да назначи офицери, подкрепящи подготвяната акция. Генералът отказва, тъй като счита, че не може да наруши клетвата си към законната власт.
На 18 май 1934 г., ден преди преврата, той е арестуван, освободен от армията и интерниран в Ловеч. Два месеца по-късно е изпратен в изгнание в Италия. След година и половина получава разрешение да се върне в България, но военната му кариера е окончателно прекратена. Последвалият му кратък опит за политическа дейност чрез Народното социално движение завършва с ново интерниране.
По-късно Ватев се оттегля в частния сектор и става съдружник в предприятие с италианско участие, занимаващо се с търговия на оръжие и самолетни части.
След 9 септември 1944 г. миналото му на висш офицер, ръководител на военното разузнаване и оръжеен търговец привлича вниманието на новата власт. През 1953 г. Държавна сигурност започва разработка срещу него по подозрение в шпионаж в полза на американското разузнаване. В архивите генералът фигурира с псевдонима „Рак“ в рамките на разработката „Американци“.
Въпреки наблюдението, ограниченията и натиска Ватев доживява до дълбока старост. Умира тихо в София на 21 април 1967 г. на 85-годишна възраст.
По думите на Светлана Петрова Анастас Ватев заслужава да бъде помнен като пример за офицер и учен, поставял честта, закона и знанието над властта и личното политическо влияние.
Източник на информацията е БТА.
