Историята на Ловеч съхранява примера на д-р Съйко Съев – лекар, общественик и дарител, посветил живота си на здравеопазването и развитието на града. Това разказа пред БТА Светлана Петрова, завеждаща отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. На 20 октомври се навършват 150 години от рождението на видния ловчалия.
Д-р Съев е роден през 1876 г. в село Сопот. В същата година баща му е убит, което принуждава семейството да се премести в Ловеч. Там той завършва основното си образование, а през 1894 г. се дипломира с отличие в Софийската класическа гимназия. Преди да избере медицината, в продължение на една година работи като учител в Ловеч.
С финансова помощ от своя брат Никола и чичо си – революционера Димитър Пъшков, Съйко Съев заминава да учи медицина в Москва. Благодарение на отличните си резултати получава и стипендия от Азиатския департамент. Завършва през 1900 г. и се завръща в България.
След военната си служба в Плевен през 1902 г. започва работа като младши лекар в Ловешката болница. За кратко практикува в Сливен и Троян, но по-късно отново се установява в Ловеч. През 1906 г. специализира хирургия в Париж. Две години по-късно е назначен за старши лекар в Ловешката болница, а през 1910 г. поема ръководството на хирургичното отделение. Той поставя основите на акушеро-гинекологичната помощ в града и впоследствие става управител на болницата.
По време на Първата световна война д-р Съев служи като военен лекар в Девета Плевенска дивизия. В полевата болница извършва повече от 5000 операции и оказва помощ на стотици български военнослужещи.
Обществената му дейност е свързана с редица значими инициативи. През 1915 г. оглавява гимнастическото дружество „Юнак“, а през 1924 г. става първи председател на създадения в Ловеч научен съюз „Морски сговор“. Същата година се включва в Комитета за възстановяване на къщата паметник на Васил Левски в Къкрина.
Д-р Съев е сред инициаторите за изграждането на железопътната линия Левски – Ловеч. Той е и първият председател на потребителската кооперация „Светлина“, учредена през 1921 г. Кооперацията има принос за електрифицирането на града и за откриването на магазини за строителни материали. На 25 април 1926 г. е открита водната електроцентрала в Ловеч, известна като „Юзината“, в присъствието на цар Борис III, княгиня Евдокия и министър Славейко Василев.
Особено място в обществената му дейност заема грижата за децата. По негова инициатива през лятото на 1924 г., когато е председател на Българския Червен кръст в Ловеч, е открита първата в Плевенския окръг детска колония. В нея на две смени почиват общо 140 деца.
По-късно дружеството „Наука и здраве“, заедно с д-р Съев и учителя Атанас Николов, започва изграждането на двуетажна сграда в местността „Училищна градина“ край Пресечената скала. Основният камък е положен през 1925 г., а от следващото лято в продължение на около 20 години там ежегодно прекарват по 140–150 деца, които укрепват здравето си.
Д-р Съйко Съев има съществен принос и за културния и образователния живот на Ловеч като дългогодишен председател на читалище „Наука“. В благотворителните му инициативи активно участва и съпругата му д-р Мария Съева – лекар, завършила медицина във Франция и дългогодишен училищен лекар в града.
На 19 април 1927 г. двамата даряват 10 000 лева на читалището за създаването на фонд „Доктори Мария и Съйко Съеви“. Средствата са предназначени за закупуване на българска художествена литература за библиотеката. По волята на дарителите лихвите трябвало първоначално да се капитализират, докато фондът достигне 15 000 лева. До 1931 г. в него вече има 14 200 лева, а архивите показват, че той подпомага снабдяването с книги до края на 1948 г.
Семейството подпомага и Безплатната ученическа трапезария в Ловеч. По инициатива на д-р Съев е изпълнено и завещанието на Марийка и Марин Караконови, благодарение на което в града е изградено Кожарското училище. Основният му камък е положен през 1925 г., а през 1928 г. училището приема първите си 28 ученици.
Д-р Съйко Съев умира внезапно на 27 октомври 1933 г. в София. След кончината му съпругата му продължава благотворителната им дейност. Тя прави нови дарения за ученическата трапезария, а през 1939 г. предоставя на Ловешката община 35 000 лева за подпомагане на болни и бедни хора.
Днес улица в Ловеч носи името на лекаря и общественика. Информацията е предоставена от БТА.
