През Ловешкия затвор са преминали множество човешки съдби през 90-те години от създаването му. След изтърпяване на наказанията част от лишените от свобода започват работа и създават семейства, докато други отново попадат зад решетките. Това съобщи пред БТА директорът на затвора старши комисар Пламен Хинков по повод 90-годишнината на учреждението, която ще бъде отбелязана на 10 септември.
В затвора в Ловеч и в прилежащите общежития от открит тип „Полигона“ в Ловеч и „Велико Търново“, както и в общежитието от закрит тип „Атлант“ в Троян, в момента изтърпяват наказания около 480 души.
Двадесет и двама са осъдените на доживотен затвор. От тях 15 имат право на замяна на наказанието, а седем – не. Те са настанени в отделен коридор и са изолирани от останалите лишени от свобода. Сред тях има човек, който е в затвора за убийството на двама души вече близо 35 години. За друг затворът е дом от 1991 г.
В Ловеч изтърпяват наказания и извършителят на убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе, както и машинистът на влака, дерайлирал край Хитрино. През последното десетилетие с указ на вицепрезидента са били помилвани двама затворници – единият осъден за измама, а другият за грабеж с опит за убийство, разказа Хинков.
Лишените от свобода имат право на свиждане два пъти месечно. По думите на директора някои от тях са забравени от близките си, но държавата им осигурява средства и необходимите условия за нормален живот. Най-емоционални са срещите на децата с техните бащи, посочи той.
В затвора се сключват и бракове, но младоженците не получават допълнителни привилегии, освен възможност за малко по-продължително свиждане. Понякога лишени от свобода получават и нови присъди за престъпления, извършени на територията на затвора.
Най-честите нарушения са свързани с опити за внасяне на наркотици. Те се укриват в храна и дрехи, а понякога се хвърлят през оградата във вид на малки пакети. По думите на Хинков сред използваните методи е напояването на дрехи с наркотични вещества, които по-късно се извличат в затвора. В отговор на това дрехите се перат и обработват преди да бъдат предадени на лишените от свобода.
Правят се опити да бъдат внасяни и мобилни телефони и SIM карти, включително чрез храна. „Много са изобретателни, но ние намираме начини за противодействие“, заяви директорът.
През последните години не е имало опити за бягство от самия затвор. В общежитията от открит тип, където лишените от свобода са на по-лек режим и работят на външни обекти, понякога се случва да се отклонят от работното място. В тези случаи реакцията е бърза и те обикновено скоро са установявани и задържани.
Историята на затвора в Ловеч започва още от османския период, когато той се е намирал в центъра на града и е разполагал с пет помещения за около 30–40 души. В началото на XX век е преместен в масивна сграда, построена специално за тази цел на мястото на днешната централна поща. В нея имало четири големи и една малка килия, както и женско отделение. В южното крило функционирал дърводелски магазин, в който се продавали изработени от затворниците изделия. Десет процента от приходите оставали за затвора, а останалите средства били предназначени за личните нужди на лишените от свобода.
Строителството на сегашната сграда започва през 1933 г. по проект на италиански архитект. Тя е завършена през 1936 г. и първоначално е била предназначена за 126 души. Сградата е на два етажа, с килии и административна част в източното крило, и е била оградена с високи каменни стени и четири стражеви кули. По-късно са добавени още два етажа и е разширено южното крило.
През 1973 г. е открита мебелна работилница, а четири години по-късно – строителен цех. Днес лишените от свобода са настанени в основния корпус и в стопанството, където се намират училището към затвора и производствените помещения.
Към затвора функционира и Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода. Тя разполага с единствените в страната специализирани отделения за психиатрични и белодробни заболявания. В лечебното заведение се извършват и психолого-психиатрични експертизи на лишени от свобода, назначени от съда.
През последните години се извършват ремонти на спалните помещения, санитарните възли и кухненските блокове, а болницата се оборудва с нова медицинска техника. Според Хинков основен приоритет са не само инфраструктурата и здравните грижи, но и ресоциализацията на затворниците.
Лишените от свобода участват в различни програми, кръжоци, спортни занимания и трудова дейност. Организират се турнири по футбол, волейбол и шах, обновява се библиотечният фонд и се поддържат спортните площадки. Въвеждат се и нови методи за индивидуална и групова работа, насочени към намаляване на риска от рецидив.
Сред затворниците има добри майстори, художници и хора, които пишат есета, посочи директорът. Хинков, който заема поста от година и половина, но работи в системата от 28 години, разказа и за случаи на хора, които след освобождаването си успешно се връщат в обществото. По думите му ранната работа за изграждане на трудови навици и социални умения е от съществено значение за живота им след изтърпяване на наказанието.
Информацията е на БТА.
