Проект съхранява старите ловешки рецепти и разказва историята на града през кухнята

Старата ловешка кухня от XIX и XX век представя кулинарните навици и традиции на предците ни, като разказва за използваните продукти, начина на приготвяне на ястията и подреждането на трапезата. Това каза пред БТА председателят на сдружение „Ключ“ Димитрина Дренска.

Сдружението реализира проекта „Ловчански вкус от старото огнище“, насочен към съхраняване и популяризиране на автентичните кулинарни традиции от Ловешкия край. В рамките на инициативата е направено етнографско проучване, а от изданието на Регионалния исторически музей „Стара ловешка кухня“ са подбрани десет рецепти от края на XIX и втората половина на XX век.

Приготвянето на ястията е заснето във видеа, които представят не само кулинарните техники, но и любопитни, малко познати факти от историята на Ловеч. Рецептите изпълнява ръководителят на проекта и кулинарен блогър Илиана Николова, която от 18 години изследва и популяризира българската кухня.

В снимките са участвали гости, споделили спомени и рецепти от своето детство. Видеата включват и разкази за исторически места в града, както и изпълнения на местни певци и танцьори. Те са публикувани в YouTube канала на сдружение „Ключ“.

Избраните места за кулинарните демонстрации са свързани с историята на Ловеч. Сред тях са Драсовата къща и Бароковата къща във „Вароша“. Чрез тях организаторите разказват за търговците, живели в района, за техните пътувания и за влиянието им върху местната кухня.

Според Дренска старите ловешки рецепти показват, че домакините са отделяли значително време за приготвянето на храната. Инжир баклавата например се е правела в продължение на около седмица заради подготовката с пепелява вода, заливането със захарен сироп и необходимото престояване. За пълнения телешки език са били нужни два дни.

Ловчалиите са разполагали с разнообразни продукти – плодове, зеленчуци, месо, риба и дори октопод. Още през 1897 г. в града се използвали франзели, чиято рецепта била донесена от Франция. Морски продукти пък пристигали от Одеса и Букурещ. Затова част от ястията са приготвяни в старите къщи на търговските семейства във „Вароша“.

Подправките били ограничени до традиционно отглежданите в градината – черен и червен пипер, джоджен, девесил и чубрица. През XX век кухнята постепенно се опирала все повече на местните продукти. Сред характерните ястия били тиквички на фурна, пълнени чушки с боб и ориз, пиле с фиде, печена кокошка с ориз и домашна юфка, агнешка чорба от дреболии с домати, както и дурдорма – плодова напитка от портокали.

Макар месото да заемало важно място в градската кухня, в селата се приготвяли и много постни ястия. Бедните години и сезонният характер на продуктите оказвали влияние върху храненето. Използвали се продукти от градината и стопанството, а различни каши и ястия без месо били част от ежедневното меню.

Целта на проекта е старите рецепти да бъдат представени с помощта на съвременни средства и да достигнат до по-широка публика. Част от тях и днес присъстват в домашната кухня – например пълнените чушки с боб, ориз, орехи, месо, яйца или извара, както и постното прясно зеле и зеленият фасул. По думите на Николова интересът към традиционните техники, включително естествената ферментация, отново нараства.

Заключителното събитие по проекта ще бъде кулинарна изложба на 11 септември пред Ловчанското читалище „Наука – 1870 г.“ Всеки предварително записал се гражданин ще може да представи свое ястие в една от шестте категории: традиционно ловешко ястие, съвременна ловешка кухня, домашни туршии и зимнина, сладка и конфитюри, домашни печива, както и традиционни и съвременни десерти.

По време на изложбата ще бъдат показани откъси от заснетите видеа, а местни изпълнители и танцьори ще изнесат концерт. Организаторите възнамеряват да продължат събирането на стари рецепти, предоставени от граждани, и да ги издадат в книга.

Проектът „Ловчански вкус от старото огнище“ се реализира от сдружение „Ключ“ с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“ по програма „Културно наследство“. Партньори са Регионалният исторически музей – Ловеч, Община Ловеч, Ловчанското читалище „Наука – 1870 г.“ и сдружение „Екомисия 21 век“ – Ловеч.

Информацията е предоставена от БТА.