Фестивалът „Сцена на вековете“ е сред първоизточниците на фестивалното изкуство в България, заяви Кристиан Костов, председател на Народно читалище „Бяла Анаста – 2016 г.“ в Ловеч и член на Управителния съвет на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ). Думите му са по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на най-дългогодишния фестивал на открито за опера и балет у нас. Източник на информацията е БТА.
Костов подчерта, че приносът на форум с история от 1985 г. е „от огромно значение“ както за любителското, така и за професионалното изкуство, тъй като дава възможност на колективи и спектакли да достигнат до голяма сцена. По думите му „Сцена на вековете“ е сред най-престижните и мащабни форуми за творците в оперното и балетното изкуство.
Той обърна внимание и на предизвикателствата при организирането на подобно събитие – от логистиката и избора на подходящо място според метеорологичните условия, до подбора на жури при конкурсен формат и популяризирането с цел привличане на публика. „В днешно време е много трудно да накараш хората да платят за изкуство“, отбеляза Костов, като допълни, че именно изкуството „ни съхранява първо като личности, второ нас като народ“.
По думите му се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на фестивалите в страната – както конкурсни, така и неконкурсни, в танцовото и вокалното изкуство, а фолклорните вече са „сигурно няколкостотин“. Според него много фестивали предоставят сцената си безплатно или срещу символична такса, което позволява и на състави от малки населени места и читалища да се изявяват на голяма сцена.
Костов посочи и примери за по-значими фестивали, организирани в Ловеч през годините, сред които Фестивалът на побратимените градове „Нека бъдем приятели“ (който вече не съществува), както и „Хоро под Стратеш“, „Ритъмът на България“, Люляковите музикални вечери и „Младите в театъра“. Той добави, че жителите на Ловеч очакват с нетърпение Люляковите музикални вечери, тъй като това често е единствената им възможност да се докоснат до оперното и балетното изкуство, което според него прави фестивали като „Сцена на вековете“ особено важни.
