Приемните деца имат значителен потенциал за личностно развитие, когато получат необходимата подкрепа, обич, разбиране и приемане, заяви психологът от Центъра за обществена подкрепа в Троян Даниела Цанова. Тя участва в дискусия по проекта „Приеми ме“, организирана в Националния пресклуб на БТА в Троян съвместно с Агенция „Социално подпомагане“.
Цанова посочи, че в ежедневната си работа се среща с множество истории, в които се преплитат предизвикателства и надежда. По думите ѝ всяко дете, настанено в приемно семейство, носи своя личен опит, който често е свързан с липса на сигурност, травматични преживявания, загуби и различни трудности.
Психологът отбеляза, че особеностите при приемните деца нерядко се проявяват чрез проблеми в поведението, силни емоционални реакции, тревожност, несигурност, липса на доверие или затруднения при изграждането на близки отношения. Тя допълни, че част от децата изпитват страх да се привържат към друг човек, а други изпитват вина и приемат раздялата с биологичното семейство като следствие от това, че „не са били достатъчно добри“.
Според Цанова подобни реакции не определят детето, а са естествен резултат от преживените трудности и несигурността, с която то се е сблъскало. Тя подчерта, че зад всяко „трудно“ поведение често стои липсата на усещане за сигурност и нуждата от възрастен, който да бъде до детето, да го разбира и да го приема.
В този контекст ролята на приемните родители е ключова, посочи психологът, тъй като те не само осигуряват дом, но и създават среда, в която децата да се чувстват защитени и подкрепени. Цанова акцентира и върху промените в самите приемни семейства, като отбеляза, че макар пътят да е труден, той носи дълбоко лично удовлетворение, а малките стъпки напред – усмивка, прегръдка или спокойно заспиване – са резултат от търпение, постоянство, грижа и любов.
Цанова подчерта, че успешната приемна грижа е възможна чрез екипна работа и партньорство между специалисти и приемни родители. По думите ѝ, когато психолози, социални работници, терапевти, учители, лекари и приемни семейства действат заедно, се създават условия децата да развият своя потенциал, като никой не бива да остава сам в този процес.
В заключение тя призова приемните родители да бъдат последователни и търпеливи, като подчерта, че децата не се нуждаят от „перфектни“ възрастни, а от искрени и устойчиви хора, които остават до тях и в най-трудните моменти. Според нея именно така се изграждат доверие, сигурност и надежда, а всяко дете заслужава щастливо детство и шанс за по-добро бъдеще.
Източник на информацията: БТА.
