Пет области в България остават без инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци, което създава рискове за околната среда и здравето на хората. Става дума за Благоевград, Видин, Габрово, Сливен и Смолян, където няма изградени съоръжения за третиране на опасни отпадъци, генерирани от домакинства, производствена и медицинска дейност.
Данните са от одитния доклад на Сметната палата „Управление на опасните отпадъци в България в периода от януари 2021 до декември 2024 г.“, публикуван на сайта на институцията. Одитирана е организацията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Източник на новината е dnes.bg.
В доклада се припомня, че опасните отпадъци са тези със свойства като експлозивност, запалимост, токсичност, канцерогенност и инфекциозност, като към тях спадат и отпадъците от лечебни и здравни заведения. Извън обхвата на одита остават минните и радиоактивните отпадъци, които се регулират по други правила.
По данни на Националния статистически институт количествата опасни отпадъци в страната се увеличават — от 13,7 тона през 2021 г. до близо 16 тона през 2023 г., като в статистиката е включена и информация за опасни отпадъци от добивната промишленост. Според данни на Евростат за 2022 г. България е сред страните в ЕС с най-високо образуване на опасни отпадъци — 2 246 кг на човек при средно 266 кг за съюза, което нарежда страната на второ място след Финландия (като показателят включва и минерални отпадъци, драгажни материали, отпадъци от минно дело и строителство).
Одитът отчита, че постигнатите резултати при управлението на опасни отпадъци са „минимални“ и не дават достатъчна увереност, че негативното въздействие върху природата и общественото здраве се ограничава. Сред изведените проблеми са липсата на приета от Народното събрание Национална стратегия за околна среда, както и това, че Националният план за управление на отпадъците 2021–2028 г. не поставя фокус върху основния източник на опасни отпадъци — промишлеността. Сметната палата посочва и че МОСВ не е изградила ефективна организация за координация, наблюдение и отчитане на мерките на национално ниво, както и че Националната информационна система за отпадъци (НИСО) се нуждае от надграждане.
Като съществен проблем се посочват и незаконните сметища и липсата на мерки за тяхното почистване — 42% от нарушенията, установени при кметовете, са именно в тази категория. Одитът отчита още недостиг на места за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци от домакинствата: 29% от кметовете на градове с над 10 000 жители не са осигурили такива площадки. Те липсват в осем областни града — Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол. В останалите 20 области работят общо 57 площадки. Две общини — Криводол и Чепеларе — са посочени като такива без приети програми за управление на отпадъците.
В доклада е отбелязано и увеличение с 41% през 2024 г. спрямо 2021 г. на вноса на опасни отпадъци, предназначени за оползотворяване, включително за рециклиране на метали и повторно рафиниране на масла.
За периода 2021–2024 г. срещу България са били водени общо девет наказателни процедури от Европейската комисия, свързани с транспонирането или прилагането на европейски директиви в областта на отпадъците, като пет от тях са прекратени в същия период. Докладът е изпратен и до Европейската комисия, както и до международната организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ.
Сметната палата отправя седем препоръки към министъра на околната среда и водите, които трябва да бъдат изпълнени до 1 март 2027 г.
