Демокрацията не се изчерпва с провеждането на избори и излъчването на парламент, правителство и министър-председател, а включва постоянен процес на взаимодействие с гражданите и овластяването им да поддържат гражданска енергия и инициативност в различни сфери на обществения живот. Това заяви в интервю Бруно Кауфман – президент на фондация „Швейцарска демокрация“, политолог и журналист, който е в Ловеч като лектор в предстоящо обучение за насърчаване на демократични инициативи. Информацията е на БТА.
Кауфман ще участва в двудневно обучение за развиване на умения за организиране на регионални граждански прояви и форуми. Събитието ще се проведе в Старата мелница в село Кърпачево, община Летница, и е част от тригодишния проект „Мрежи в действие“, подкрепен по Швейцарско–българската програма за сътрудничество. Фондация „Швейцарска демокрация“ е сред партньорите заедно със седем български мрежи от граждански организации, включително Сдружение „Деветашко плато“.
Според него демокрацията е непрекъснат процес, който работи на различни нива. Като наблюдател и анализатор на избори в Европа и извън нея Кауфман коментира и последните парламентарни избори в България. Той посочи, че е посетил изборни секции и е разговарял с гласоподаватели, като е отбелязал, че вотът е осми поред в рамките на четири години, а системата за гласуване „непрекъснато се тества и усъвършенства“. По думите му за първи път възможностите за манипулации са сведени до минимум.
Кауфман открои свободата на медиите като ключов елемент за честни избори и подчерта, че в много страни по света медийната свобода е силно ограничена. По темата за купения вот той даде пример с Тайван, където според него практиката в миналото е била широко разпространена, но днес държавата се посочва като пример за демократично развитие, включително чрез ограничения върху подаръци и сувенири в кампаниите над определена стойност.
Политологът направи паралел и с Унгария, като посочи сходства с България по отношение на изразен изборен резултат и висока активност, както и тенденция младите хора да участват все по-активно и да не приемат лошите практики.
По отношение на президента Румен Радев Кауфман заяви, че той трябва да бъде близо до гражданите и да работи сериозно за изпълнение на очакванията, най-вече в сферата на борбата с корупцията. Той добави, че гражданите следва да бъдат активни и да наблюдават дали обещанията се изпълняват.
Кауфман призова българите да бъдат по-скоро реалисти, отколкото оптимисти, като подчерта, че управлението трябва да работи в интерес на хората, но резултатите изискват време и стабилност. Според него честите избори и липсата на устойчиво управление не помагат на страната, а ако новите управляващи не изпълняват обещанията си, не бива да получават същата подкрепа на следващ вот.
Той отбеляза, че отговорността за подобряване на живота не е само на политиците, а и на гражданите, местните власти, сдруженията и гражданските организации. По думите му България е постигнала значителен напредък в сравнение с много други държави – като член на ЕС и НАТО и със способност гражданите да упражняват демокрацията, макар финансовото състояние на мнозина да остава трудно. Кауфман допълни, че има и българи в чужбина, които биха се върнали, ако видят смисъл и перспектива, като даде пример с Румъния, където млади хора започват да се прибират с желание да допринесат за развитието.
Според него важна роля имат и журналистите – да казват истината и да представят фактите, което е ключово за развитието на обществото. Темите за ситуацията в България и Швейцария ще бъдат сред акцентите в обучението, където чрез споделяне на добри практики ще се търсят идеи и демократични инструменти, които биха могли да бъдат поставени в дневния ред на местно и национално ниво.
Ива Таралежкова от Сдружение „Деветашко плато“ съобщи, че участниците в обучението ще имат задача да организират срещи с активни граждани в шестте планови района на страната, за да формулират предложения и препоръки, които могат да прераснат в инициативи чрез наличните законови механизми – граждански инициативи, местни референдуми, подписки, общи събрания на населението и застъпнически кампании. По думите ѝ целта е опитът от Швейцария да вдъхнови повече хора да отделят време за обществени каузи и да се мобилизира значителен граждански ресурс чрез обединяване на мрежи, обхващащи стотици организации в страната.
Проектът „Мрежи в действие“, финансиран по Швейцарско-българската програма за сътрудничество, е на стойност 6 милиона швейцарски франка.
