По брой участници, териториален обхват и времетраене Априлското въстание остава най-мащабното българско въстание срещу османската власт до Освобождението. Апостолите и войводите са съзнавали, че с остаряло оръжие и импровизирани дървени оръдия няма как да победят Османската империя, но въпреки това извеждат хората на бойното поле – в това се корени самопожертвувателният героизъм на въстаниците. Това заяви пред БТА Теодор Тончев, уредник в отдел „История на България XV – XIX век“ към Регионалния исторически музей в Ловеч, по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на въстанието.
Тончев разказа за участието на ловчанци в подготовката и действията около Априлското въстание. По думите му Ловеч попада в Първи търновски революционен окръг, но както през септември 1875 г., така и през пролетта на 1876 г., въпреки направената подготовка, ловчанци и троянци не успяват да вдигнат въстание и да оформят обща чета, която да се установи в Балкана. След разкрития на османските власти деветима души от Ловеч, както и много съзаклятници от Троян и Троянско, са задържани и разследвани първо в Ловешкия затвор, после са изпратени в Търново и Русе, където получават амнистия по повод възшествието на султан Абдул Хамид II.
Историкът отбеляза, че в подготовката активно се включват и свещеник Теодор (Тодор) Мишаков – сътрудник на Ловчанския комитет, както и учителката Анна Предич Радославова, която ушива знаме, предназначено за ловчанските въстаници. След потушаването на въстанието бъдещият политик и държавник Васил Христов Радославов се включва в рискована акция за подпомагане с храна и дрехи на пострадалите при потушаването на Новоселското въстание.
Тончев отдели специално внимание на ловчалията Тодор Кирков – Войводата, член на Ловчанския комитет и стопанин на комитетския хан в периода 1874 – есента на 1875 г. Кирков емигрира в Румъния и се включва в подготовката на българската емиграция за въстанието. По решение на ръководителите на Първи търновски революционен окръг заедно с Христо Патрев и Станю Гъдев е изпратен да вдигне и оглави въстанието в района на село Шипка (Казанлъшко) и село Новата махала (Габровско). Кирков е един от тримата войводи на четата, сформирана в Новата махала, известна като Тревненска или Новомахленска. След бой той се изтегля заедно с Христо Патрев и група четници към Балкана с намерение да продължат съпротивата, но става жертва на колективно предателство.
Извънредният османски съд в Търново постановява смъртна присъда на Тодор Кирков, която да бъде изпълнена публично в родния му Ловеч. Той е обесен на Табашкия площад, който днес носи неговото име. На мястото е издигнат паметник, в основата на който са вградени тленните му останки. „Тодор Кирков безспорно е един от героите на Априлската епопея“, подчерта Тончев.
Като друг значим ловчалия той посочи Христо Иванов-Големия – съратник на Васил Левски, който оглавява малка чета, сформирана в района на Троянския манастир, и се включва в Новоселското въстание (2–11 май 1876 г.). Тончев припомни още, че една трета от състава на Ботевата чета е от селища на територията на днешната Ловешка област, като Тетевен е на първо място по брой ботеви четници с 11 души, а Ловеч е втори с девет.
По думите му за тези участници напомнят и съхранени реликви в музея „Васил Левски“ – експозиционен обект на Регионалния исторически музей в Ловеч. Сред тях са епиграфски камък, сабята с форма на меч на Колю Пачников, каракулакът на Недялко Хелевски – знаменосец в четата на Цанко Дюстабанов, часовникът на Хицо Лазаров, както и фотографии на ловчанци и новоселци. Тончев допълни, че в стария квартал „Вароша“ в Ловеч е издигната и скулптурна композиция, посветена на Априлското въстание.
Информацията е по данни на БТА.
