Посрещането в родния ѝ Троян я е развълнувало повече от момента, в който е получавала олимпийския си медал на почетната стълбичка, заяви пред журналисти биатлонистката Лора Христова. Тя бе тържествено приветствана със специална церемония в града след спечеления бронзов медал от Игрите в Милано – Кортина. Източник на информацията е БТА.
Христова посочи, че е почувствала силна гордост и огромна благодарност към съгражданите си за подкрепата през годините. По думите ѝ топлото отношение на хората в Троян я е развълнувало силно, макар да се е прибрала едва предния ден и все още да не е успяла да се срещне с всички деца и да посети тренировка в местния клуб.
Олимпийската медалистка подчерта, че преживяното посрещане ще остане завинаги в сърцето ѝ, а видяното от трибуните – „всички троянци“, я е трогнало особено. След церемонията тя отправи послание към децата, които я очакваха за снимки и автографи, да преследват мечтите си, защото според нея всеки може да постигне големи успехи.
Христова изтъкна и ролята на община Троян в подкрепата на спорта и развитието на състезателите, като отбеляза, че тази помощ е била важна за пътя ѝ напред. Тя сподели, че пази ярки спомени от детството си в града, сред които карането на ски на стадиона, когато обилният сняг го превръщал в ски писта.
Според Христова пътят към високото спортно майсторство често означава дълги периоди далеч от дома, тъй като подготовката изисква лагери и тренировки на различни места. Тя допълни, че любовта ѝ към биатлона е започнала именно в Троян, а значим принос за развитието ѝ имат треньорите, които са я подкрепяли през годините.
Като основни цели занапред състезателката посочи здравето и мотивацията, като отбеляза, че желанието ѝ за работа е още по-силно. Тя каза още, че Италия вече има специално място в сърцето ѝ заради дългите периоди на подготовка там, а след олимпийския успех страната е станала още по-значима за нея.
В свободното си време у дома Христова предпочита да готви и да излиза с приятели, а по време на лагери в чужбина – да чете, да гледа филми и да се разхожда. На въпрос докъде стигат мечтите ѝ, тя отговори, че целта ѝ е „до сребро и злато“.
