Край Ловеч се намира една от най-тежките и дълго премълчавани страници от периода на комунистическия режим – лагерът „Слънчев бряг“, където при ужасяващи условия са били въдворявани хиляди българи без съд и присъда. Това съобщава dnes.bg.
Днес в памет на жертвите ще се проведе шествие-поклонение. Автомобилното шествие е планирано да тръгне в 10:30 ч. от площада пред сградата на Областната администрация и да стигне до каменната кариера – мястото, където е бил разположен лагерът. Самото поклонение се очаква да започне около 11:00 ч. с панихида за жертвите на комунистическия терор в лагера.
Лагерът „Слънчев бряг“ е функционирал като място за политически затворници в периода 1959–1962 г. Според исторически данни той е създаден в пълна секретност, без писмено решение на Политбюро на ЦК на БКП, въпреки че по това време вече е имало решение за ликвидиране на лагерите.
Смятан е за един от най-жестоките лагери в България. В него са били изпращани хора по различни обвинения – от „подривно-диверсионна дейност“ и разказване на политически вицове до бивши земеделски депутати, както и младежи, определяни от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. През септември 1961 г. жените в лагера – около 150 души – са били преместени в с. Скравена. Лагерът е закрит през април 1962 г., след проверка на висшето партийно ръководство, която установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но наказателна отговорност не е потърсена.
Историкът Людмила Брънекова разказва пред БТА, че прозвището „лагер на смъртта“ и самото име „Слънчев бряг“ се свързват с вписваната по документи причина за смъртта на мнозина затворници – „слънчев удар“, използвана като удобна диагноза след изтощение, побои и издевателства.
Официално лагерът е воден като „Трудова група – Ловеч“, поделение 0789 към лагера в Белене, създадена през септември 1959 г. Брънекова посочва, че откриването му идва след закриването на лагера в Белене под външен натиск и критики, но впоследствие в пълна секретност част от въдворените са преместени в каменната кариера край Ловеч без необходимата документация. Сред изпратените е имало хора, преследвани за религиозна дейност, както и младежи, свързвани със западна мода и музика и различен начин на себеизразяване.
С времето броят на лагерниците нараства и достига около 1500 души, сред които представители на БЗНС „Никола Петков“, адвокати, търговци, музиканти и артисти – хора, определяни като инакомислещи. По думите на историка, тъй като лагерът е бил създаден незаконно, не е имало правилник и ясни норми, а трудът е бил изключително тежък – работният ден започвал между 4:00 и 5:00 ч. и продължавал до 21:00 ч., като се изисквало трошене и пренасяне на големи количества камъни при постоянен натиск и насилие.
Брънекова посочва, че документално установените смъртни случаи са 151, като данните са подплатени и от журналистическо разследване по „Дело №4“ на Христо Христов. По думите ѝ се предполага, че жертвите може да са повече, но значителна част от документацията е изчезнала.
