С шествие-поклонение днес ще бъде отдадена почит на жертвите в концлагера „Слънчев бряг“ край Ловеч, съобщиха организаторите. Информацията е на БТА.
Автомобилното шествие ще тръгне в 10:30 ч. от площада пред сградата на Областната администрация и ще се насочи към каменната кариера – мястото, където се е намирал лагерът. Поклонението се очаква да започне около 11:00 ч. с панихида в памет на жертвите на комунистическия терор в лагера „Слънчев бряг“.
Историкът Людмила Брънекова коментира пред БТА, че названието „Слънчев бряг“ се е наложило сред гражданите заради вписваната по документи причина за смърт на мнозина затворници – „слънчев удар“. По думите ѝ това прикривало последиците от непосилния физически труд, издевателствата и побоите, довели до смъртта на част от въдворените.
Брънекова уточни, че официалното наименование на лагера е било „Трудова група – Ловеч“, поделение 0789 към лагера в Белене, създадена през септември 1959 г. Тя посочи, че съществуването на подобни структури оставя трайни травми у засегнатите и техните близки, въпреки официалната реторика от периода.
По думите на историка откриването на лагера край Ловеч е последвало закриването на лагера в Белене, което според нея е било резултат и от натиск от западни журналисти. След това, без ясна документация и при строга секретност, група от 166 души, определяни от властите като „непоправими“, били преместени в каменната кариера край Ловеч.
Сред въдворените е имало хора, преследвани за религиозна дейност, както и младежи, свързвани със западна мода и музика, разказа Брънекова. Тя определи събирането на политически и криминални затворници на едно място като елемент от сталинския модел на лагерната система.
С времето броят на лагерниците нараснал и достигнал около 1500 души, като сред тях имало бивши представители на БЗНС – Никола Петков, адвокати, търговци, музиканти и артисти, добави историкът, определяйки ги обобщено като „инакомислещи“.
Брънекова подчерта, че тъй като лагерът е бил създаден незаконно, не е имало правилник и ясно разписани норми. Въпреки това изискванията за труд били крайни – работният ден започвал между 4:00 и 5:00 ч. и продължавал до 21:00 ч., като затворниците били принуждавани да трошат и пренасят големи количества камъни при постоянен темп и под заплахата от насилие.
Според нея документално са установени 151 починали в лагера, като данните са свързани и с разследванията по „Дело №4“ на журналиста Христо Христов. Брънекова допълни, че вероятно жертвите са повече, но значителна част от документацията липсва.
Историкът посочи още, че лагерът е бил закрит през пролетта на 1962 г., след като бягство на двама лагерници и последвалото разследване изваждат наяве съществуването и режима в лагера. По думите ѝ на местно ниво и в структурите на вътрешното министерство информацията е била известна, но случаят е разкрил мащаба на репресиите и насилието.
