В навечерието на Световния ден на потребителите, който се отбелязва на 15 март, експерти от Комисията за защита на потребителите (КЗП) организират инициативи за повишаване на информираността на гражданите. Те представят основните потребителски права, дават насоки за по-информиран избор на стоки и услуги и разясняват как хората могат да защитят интересите си при възникнал проблем, съобщи в интервю Цветислава Лакова, член на КЗП. По думите ѝ подобни кампании насърчават по-активно и отговорно потребителско поведение и подпомагат изграждането на по-прозрачна и справедлива пазарна среда. Източник на информацията е БТА.
Темата на Световния ден на правата на потребителите тази година е „Безопасни продукти, уверени потребители“, като тя е определена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие след консултации с членове и партньори, уточни Лакова. Тя припомни, че датата 15 март е обявена за Световен ден на потребителите от Общото събрание на ООН през 1985 г., а изборът ѝ е свързан с реч на Джон Ф. Кенеди пред Сената на САЩ на 15 март 1963 г., когато са формулирани ключови потребителски права — право на безопасност, право на информация, право на избор и право да бъдеш чут.
Лакова информира още, че от началото на годината в Ловешка област КЗП е извършила 76 проверки, като част от тях са били съвместни с Националната агенция за приходите и Българската агенция за безопасност на храните. Съставени са 32 акта за установяване на административно нарушение и е издадено едно наказателно постановление. Общо постъпилите жалби в региона са 74, като част от тях са препратени по компетентност към други институции, сред които Комисията за енергийно и водно регулиране, енергодружества и Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбите, които са в обхвата на КЗП, са основно за нарушения по Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и за рекламации на стоки и услуги. Актовете най-често са вследствие на проверки в магазини за хранителни стоки, при козметични и фризьорски услуги и при вендинг автомати. По наблюденията на КЗП се отчита спад в броя на постъпващите жалби.
По отношение на рисковете при все по-разпространеното онлайн пазаруване Лакова подчерта, че потребителите трябва да правят избор на база предварително предоставената от търговците информация. Тя предупреди да не се разчита на „прекалено изгодни“ оферти, тъй като значително по-ниска цена от тази във фирмени сайтове, магазини или при официални представители често е сигнал за проблем. Според нея „маркови“ стоки на нереално ниски цени най-вероятно не са автентични. Риск има и при покупки от продавачи, които действат единствено чрез социални мрежи и платформи, тъй като това може да е опит за анонимност и затруднено проследяване от контролните органи. Като други тревожни сигнали тя посочи необичайни условия като твърдения за 180 и повече дни право на връщане, както и пазаруване от неизвестни сайтове или чрез изскачащи реклами.
Лакова обърна внимание и на покупките през платформи, които предоставят пространство на външни търговци. В тези случаи договорът се сключва с конкретния продавач, а не със собственика на платформата, което означава, че при отказ от покупка или рекламация потребителят трябва да търси именно този търговец. Това може да бъде трудно, а понякога и почти невъзможно, ако продавачът е извън ЕС. Препоръката ѝ е преди покупка да се проверяват мненията на клиенти, купували същия продукт от същия търговец.
По думите ѝ при утвърдените марки потребителите обикновено заплащат не само за име, а и за контрол в производството, материали, качество, дизайн и възможност за последващ ремонт. При имитациите обаче остава неясно дали продуктът отговаря на изискванията за съответния тип стока и какви последици може да има употребата му, включително за здравето — особено при изделия, които са в пряк контакт с кожата, като козметика, бижута и други.
Лакова напомни, че при онлайн покупка, когато след получаването на стоката има съмнения за автентичност, Законът за защита на потребителите дава право на отказ от договора в 14-дневен срок от получаването. За да се упражни това право, потребителят трябва писмено да уведоми търговеца, че прекратява договора, след което да върне стоката, а едва тогава търговецът е длъжен да възстанови заплатената сума.
