Изложбата „Съкровища от българските земи“ беше открита в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян. Това съобщава БТА.
Експозицията представя три съкровища от различни райони на страната: реплика на Панагюрското златно съкровище, предоставена от Историческия музей в Панагюрище, златните накити на тракийската жрица Кепра от Регионалния исторически музей в Бургас и копие на Хотнишкото златно съкровище от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Уредникът в музея и отговорник за фонд „Археология“ Нина Димитрова обясни, че осигуряването на експонатите е било възможно благодарение на партньорската работа между музеите в страната, макар подготовката и логистиката да са изисквали време. По думите ѝ изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Община Троян и е жест към жителите на града в навечерието на националния празник 3 март.
На втория етаж посетителите могат да видят копия на две от най-популярните български съкровища – Хотнишкото и Панагюрското. Хотнишкото съкровище е открито край великотърновското село Хотница и се датира около 4300–4200 г. пр. Хр. То е сред най-ранните примери за обработено злато в света и включва 44 предмета: 39 халки с различна големина, четири кръгли апликации (идоли) и една спирала. Изработени са от злато с чистота 22–23 карата, с общо тегло 312 грама.
Панагюрското съкровище се състои от осем ритона и една фиала, украсени с релефни растителни мотиви и митологични сцени, свързани с древните религиозни представи. Според различни хипотези то може да е било част от хазната на древен владетел – посочват се имена като Александър Велики или тракийският цар Севт III – или да е принадлежало на храмова съкровищница. Димитрова подчерта, че находката има ключово значение за историята и изкуството и утвърждава траките като носители на високи художествени и технически традиции.
В рамките на изложбата са показани и оригиналните накити на тракийската жрица Кепра, открити през 1975 г. в надгробна могила край днешно Поморие. Разкрит е типичен тракийски погребален обред с кремация, като в пепелта са открити гробни дарове, сред които накити, както и керамични и стъклени предмети. Част от украшенията са от злато с инкрустирани камъни и включват две обеци с наушници, колие, диадема и листа от венец. По думите на Димитрова находките свидетелстват за материалната и духовната култура на местната тракийска аристокрация.
Предполага се, че погребението е на жрица заради високата стойност на даровете. Според разчитането на надписа върху обиците – „Лесескепра“ – смисълът е „Лесес купи/подари на Кепра“, което подкрепя версията за дар за жрицата.
Изложбата може да бъде разгледана до 6 април.
