С обредна трапеза, ритуала хамкане, сирнишки огньове, маскарадни игри и искане на прошка в Ловешкия край се отбелязва празникът Сирни заговезни. Това разказа етнографът Силвия Вутева, уредник в отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Ловеч. Източник на информацията е БТА.
По традиция празничната трапеза е с подчертан ритуален характер – на масата трябва да присъстват баница със сирене, варени яйца и бяла халва с орехови ядки, а в по-ново време и с фъстъци. В Тетевенския край се приготвя и специална „сиренява“ чорба. Вечерта семействата се събират – синове и внуци се прибират при по-възрастните, за да „заговеят“ с млечни храни.
Една от най-очакваните части на вечерта е обичаят хамкане. След вечеря бабата завързва на дълъг кълчищен или червен конец, окачен на тавана или на прът, парче сирене, варено яйце, халва или въглен. Конецът се завърта, а участниците – най-често децата – се опитват да уловят лакомството с уста, без помощта на ръце.
След като играта приключи, конеца и останалите парченца от ритуала се използват в различни символични и „магически“ действия, посочи Вутева. В Ловешко конецът може да се мушне в греда на тавана или да се зарови в нивата за берекет, на места се поставя пред домашната икона, използва се за лечение или се изгаря, като по начина, по който гори, се гадае за здраве, дълъг живот, а понякога и за реколтата. Яйцето и въгленът могат да се сложат и в ярмата на добитъка – за здраве.
Характерни за празника са и т.нар. сирнишки огньове или сирници. Обикновено момчета между осем и 14 години, както и ергени, преди вечеря палят на високо място в селото предварително приготвени купове от слама, съчки и шума, а по-малките правят огньове и по улиците. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам през лятото няма да има градушки и лошо време.
Огънят има пречистваща роля – около него селото се събира с шеговити припевки и наричания, прескача се „за здраве“ и за предпазване, включително „от бълхи“. Ергените хвърлят запалени стрели към дворовете на избраниците си с пожелания за любов и женитба, а край огъня се извива и обредно хоро, което в спомените на по-възрастните често е само мъжко.
Според теренни проучвания в региона, на Сирница и на следващия ден, известен като „песи“ понеделник, се организират и маскарадни игри. По думите на Вутева вероятно става дума за по-нови допълнения, тъй като за ловешките села маскарадът по-традиционно се свързва с Бабинден. Мъжете се обличат като жени, жените – като мъже, някои се маскират като мечки или маймуни и обикалят къщите за шеги и закачки, а стопаните ги черпят със суджук – „като за последно“ преди постите – и задължително с червено вино.
Вутева цитира и описан от Рачко Попов по-особен вариант – ергенска маскарадна игра „ялова сватба“, разигравана в близкото минало в селата Микре и Катунец на „песи“ понеделник. Двама момци се преобличат като булка и зет и се качват на кола, в която са впрегнати всички уловени селски кучета. До тях са останалите „обредни лица“ – кум и доктор, а „черпенето“ става със счупено решето и ряпа вместо бъклица. „Докторът“ с бяла престилка и очила „лекува“ младоженците, „заболели“ от любов, а музиканти допълват веселието.
Наред с останалите обичаи, през цялата Сирна неделя може да се изпълнява и ритуалът на прошката. По-младите целуват ръка на по-възрастните, децата – на родителите, младоженците – на кумовете, с думите „Прощавай, мале, тате“, а отговорът е „Просто да ти е, Господ да прощава“. Според Вутева без прошката не може да се „заговее“, а символиката е в това хората да влязат в постите и молитвата „необременени от лоши мисли“, с пожелание за здраве и благодат.
