Днес се отбелязва 80-годишнината от основаването на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“ в град Торолд, Канада, информира Павлина Петрова, началник на Държавен архив – Ловеч, специално за БТА.
Масовата миграция на българи към Канада започва в началото на XX век, като по-голямата част от мигрантите са от територии, останали извън границите на България. Стотици други българи също се отправят към Канада в търсене на работа и по-добър живот. Те се установяват предимно в градове като Торонто и други в провинция Онтарио, където индустрията е добре развита. Според преброяването през 1941 г., в Канада живеят 3260 души, заявили българска идентичност, от които 2555 обитават Онтарио.
В рамките на мултикултурното общество в Канада, българската общност успява да съхрани своята национална идентичност чрез създаването на организации и издания. Една от тези организации е Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“, основано преди 80 години в Торолд. Според документи, съхранявани в Държавен архив – Ловеч, за периода 1928-1945 г. в Канада живеят 103 мигранти от ловешкото село Радювене.
На 6 юни 1945 г. част от тези мигранти се събират в дома на Недялко Недев в Торолд, за да създадат дружеството с цел събиране на средства за родното място. За председател е избран Илия Петков, а секретар е Недялко Недев. Дружеството определя размера на членския внос и организира благотворителни събития, като годишният пикник е планиран за 1 юли.
Пределно значима дискусия относно членския състав на дружеството се води на извънредно събрание, където се решава да се приемат радювенци, независимо от местоживеенето им в Канада. Жените също могат да членуват, при условие, че възрастта на новоприетите не надвишава 60 години.
Павлина Петрова разказва, че дружеството успява да събере значими суми за различни благотворителни инициативи и подпомагане на членове. Средства се насочват към подпомагане на село Радювене, включително и във времена на нужда. Първият благотворителен пикник на дружеството събира 170,47 долара, а събраните средства до края на 1946 г. надвишават 1189 долара.
Въпреки успешните инициативи, вътрешни разногласия започват да разклащат дружеството в началото на 50-те години и неговата дейност постепенно замира. Последното събрание на Радювенското дружество се провежда на 21 ноември 1955 г., когато се взема решение за прекратяване на дейността му.
Архивът на дружеството, съхранен благодарение на последния му секретар Илия Кочов, постъпва през 1988 г. в Държавен архив – Ловеч. Тези документи предоставят ценна информация за живота и дейността на българската емиграция в Канада.