Гергьовден е един от най-големите и почитани празници в България, отбелязван на 6 май в чест на свети Георги Победоносец. Светецът е символ на мъжеството и християнската вяра, а в българската традиция е възприеман като покровител на земеделците, овчарите и стадата. Този ден бележи началото на лятната половина на стопанската година и е свързан с множество обреди и ритуали, които целят да осигурят здраве, плодородие и благополучие.
Още в ранното утро на Гергьовден жените и децата тръгват по поляните да събират свежи цветя и билки. С тях украсяват вратите, прозорците и кошарите, вярвайки, че така ще предпазят дома и добитъка от болести и злини. Особено важна е копривата, която се използва за закичване и за ритуално биене на децата за здраве.
В чест на свети Георги във всеки дом се коли мъжко агне, което се украсява с венче от цветя и се носи в църквата за благословия. След празничната молитва агнето се приготвя и пече, а около обяд цялото семейство и гости се събират на богата трапеза. На нея задължително присъстват печено агне, дроб сарма, пресен лук, чесън и обреден хляб. След обяда празникът продължава с народни хора, песни, борби и състезания, които създават усещане за общност и радост.
Гергьовден е и празник на скотовъдите. Овчарите отвеждат агне с венче на рогцата в църковния двор, където свещеникът чете молитва за здраве и добра реколта. На този ден имен ден празнуват Георги, Гергана, Галя, Ганчо, Генчо, Георгина, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гюрга и още много други. Пожеланията за здраве, щастие и успехи изпълват празничния ден, а веселбата продължава до късно вечерта.
