Православната църква отбелязва на 5 декември деня на свети Сава Освещени. Той е известен със своята преданост към Бога и основаването на манастири и болници.
В българския фолклор обаче Сава се свързва с различни образи. В някои предания е светица, покровителка на чумата, сестра на Варвара и свети Никола, а в други – мъж, защитник на вълците, наричан „вълчи пастир“.
Обичаите за Савинден са близки до тези за Варваринден, тъй като двете „сестри“ подготвят празника на свети Никола. Народът казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.“
Празникът е свързан и с плодородието. Бездетните булки изпълняват обреден ритуал заедно със старите жени в дома, като приготвят хляб и пресяват брашно със сито, обърнато наопаки. Това се съпровожда от благословия за зачеване.
Вярванията за светицата подчертават страховитата ѝ роля. Смята се, че тя „разсява“ болестите, докато Варвара ги „заварява“. На този ден започва подготовката за Никулден, а в някои части на страната се раздава варено жито за помен на мъртвите.
Имен ден празнуват Сава, Савка, Савина, Владислава, Славка, Славчо, Съби, Десислава и Десислав.