Сретение Господне, празнувано на 2 февруари, е един от дванадесетте велики празника в православния календар. Този ден отбелязва не само важен момент от живота на Исус Христос, но и носи дълбоко духовно послание за срещата между Бога и човека.
Празникът отбелязва събитието, при което 40-дневният Исус е представен в Йерусалимския храм, следвайки юдейската традиция. Срещата със стареца Симеон, който разпознава в бебето обещания Месия, символизира срещата между очакването и изпълнението на Божието обещание.
Празникът има дълбоки корени в юдейската традиция. Според закона на Мойсей, всяко първородно дете от мъжки пол трябвало да бъде посветено на Бога. Това включвало символично откупуване на детето и принасяне на жертва – агне за по-заможните семейства или гургулица или два гълъба за по-бедните.
В съвременната православна практика Сретение Господне продължава да бъде важен ден за вярващите. Много родители избират този ден или 40-ия ден от раждането на своето дете, за да го занесат в църква за благословия. Този акт не само следва древната традиция, но и символизира посвещаването на детето на Бога и молба за Божията закрила.
